— С падането на Алмечо домът Гинечо понесе тежки загуби — поясни Мара. — Бяха силно задължени на Омечан и двата провала на Военачалника наложиха дълговете да бъдат върнати много по-рано, отколкото очакваше старият господар. Казват, че умрял заради напрежението, макар че други намекват за самоубийство. Трети пък твърдят, че враг сложил отрова в блюдото му. Каквато и да е причината, младият му син, Куганчалт, наследи мантията му с тежко финансово бреме. Смятам, че това е благоприятен момент за намеса.
Кевин присви устни раздразнено. Защо му го казваше това? Та той беше присъствал, когато Аракаси докладва, че дворът на Куганчалт е пълен с братовчеди, верни на Екамчи и Инродака, и че поне няколко от тях сигурно имат заповеди да извършат убийство, ако неопитното момче по някакъв начин действа в ущърб на двамата си съюзници. Кевин беше подхвърлил, че някои биха могли да са мотивирани да пратят младия лорд до залите на Червения бог и без да ги подтикват двамата врагове на Мара. Накоя пък предупреди Мара, че влизането в градската къща на Куганчалт ще е като да стъпиш в гнездо на блатни релли. Мара, беше казала възмутено старицата, била глуха за добри съвети, когато си наумяла.
Усети, че Мара го гледа. Често имаше усещането, че може да чете мислите му, и този път изпитваше същото.
— Гинечо ще очакват да се опитаме да променим съюза им — изтъкна тя с лукава кротост. — Екамчи хвърлиха много усилия да купят верността на много членове на фамилията Куганчалт, а Инродака подписаха разходите. Всички ще са ужасно разочаровани, ако Акома поне не се престорим на загрижени. Ще отидем и ще им дадем каквото искат, тоест вярата в собствената им значимост. Инродака и Екамчи трябва винаги да бъдат подвеждани да вярват, че враждебността им е от някакво значение. Това ги задържа да не се съюзяват с другите ми врагове. Боговете да са ни на помощ, ако открият истината: че Акома сме си спечелили достатъчно високо положение, за да имат някакво значение дребните им коварства. Тогава биха могли да причинят някоя по-лоша пакост от това, което вече правят, просто за да привлекат внимание, или да направят нещо наистина унищожително, например да подкрепят Тасайо.
Кевин се изсмя презрително.
— Искаш да кажеш, че ще смъмриш момченцето просто за да не се раздразни истински в случай, че си мисли, че си забравила, че е отмъкнал кокали, за да не стане лош и да отиде да отмъкне по-голям кокал?
— Грубо казано — отвърна Мара. — Но да.
Кевин изруга на мидкемийски.
Леко жегната, Мара дръпна завеските.
— Това беше невъзпитано. Какво имаш предвид?
Варварският й любовник я изгледа продължително и сви рамене.
— Казано възпитано, вашата Велика игра на Съвета пие вода от мръсен кладенец. Поведението ви често граничи с абсурда.
— Боях се, че ще кажеш точно това. — Мара подпря лакът на възглавничките и се загледа в един от огромните каменни храмове, редящи се от двете страни на широкия булевард.
Кевин проследи погледа й. Вече бе добре запознат с цуранския пантеон и позна храма на Лашима, Богинята на мъдростта. Тук Мара беше прекарала няколко месеца в обучение, с надеждата, че ще положи клетви за служба. Смъртта на баща й и на брат й драстично бяха променили тази съдба.
Сякаш собственият й спомен догони неговия в миналото, тя промълви:
— Знаеш ли, липсва ми спокойствието. — След това се усмихна. — Но нищо друго всъщност. Храмовите жрици са още повече обвързани с традицията от Великите домове. Вече не мога да си представя как щях да съм щастлива с такъв живот. — Погледна го закачливо. — И определено щяха да ми липсват някои много приятни креватни забавления.
— Е — отвърна Кевин, докато очите му обхождаха стените на храма, — може би не… при малко късмет, здраво въже и решителен мъж. — Наведе се, хвана брадичката й и я целуна. — Аз съм много решителен мъж.
От другата страна на носилката Аракаси ги изгледа неодобрително.
— Никога няма да започнеш да се държиш подходящо за роб — промърмори Мара. — Май ще трябва да проучим прецедента, създаден на арената от Великия, твоя съотечественик, и да потърсим законен начин да те освободим.
Кевин обърка стъпките си.
— Затова значи дойдохме в Кентосани!? Ще проучиш тънкостите на закона и ще видиш какво се е променило след игрите? — Ухили се. — За това дори Патрик би могъл да се забрави и да те целуне.