Мара се намръщи.
— Това определено би му спечелило бой! Той никога не се къпе. — Поклати глава и добави: — Не, не това е причината да съм тук. Ако намерим време, ще посетим Имперските архиви. Но най-напред е лорд Гинечо.
— Животът щеше да е толкова скучен без врагове — подхвърли Кевин, но този път Мара не захапа стръвта.
След храмовия квартал булевардът се стесни и движението стана твърде гъсто, за да позволява разговор. Кевин си проправяше с усилие път през гъстата човешка гмеж и с по-високия си ръст пазеше да не бутат носилката на господарката му. Съзнаваше, че годините му на плен не са изцяло нещастни. Можеше и да не обича всички страни на цуранското общество — злочестият живот на бедните нямаше никога да престане да го притеснява. Но ако имаше възможност да стане свободен и да остане до Мара, щеше да избере този чужд свят за свой дом. След Войната на разлома хоризонтът му се бе разширил. За него, по-младия син, едно връщане в бащините имения в Зюн щеше да предложи по-жалки перспективи и никакъв заместител на възбудата, която бе открил в чуждата и екзотична Цурануани.
Толкова беше погълнат от мислите си, че когато стигнаха в градската къща на Акома, не избухна в обичайните си протести, щом старшият слуга му заповяда да разтовари пътните сандъци на господарката и да ги качи в покоите й.
Мина обед и горещината намаля. Изкъпана и освежена след пътуването, Мара се приготви за визитата си при лорда на Гинечо. Кевин отклони възможността да я придружи, като настоя, че няма да може да опази невъзмутима физиономия по време на срещата. Всъщност Мара знаеше, че очарован от пазарите на Свещения град, и с тъга призна, че един следобед в пазаруване с главния слуга на къщата ще е по-интересен от размяната на приповдигнати баналности и прикрити оскърбления със седемнайсетгодишно момче, чиито очи все още бяха подпухнали от плач за баща му. Прие извинението на Кевин и му разреши да остане, като вместо него взе Аракаси, ненатрапчиво облечен като слуга. Гинечо бяха твърде дребен дом, за да се следи внимателно от агентите на Аракаси, и Началникът на шпионите се радваше на възможността да проучи клюките с домашните слуги.
Носилката потегли от двора на градската къща в късния следобед, придружена от двайсет воини, подходящ брой, за да остави у лорд Гинечо впечатлението, че враждебността му се приема сериозно. За бързина свитата се придържаше към задни улици с не толкова гъсто движение.
Минаха през прохладни засенчени от дървета булеварди, покрай които се редяха къщи на богати служители на гилдии и търговци. Войниците бяха нащрек, макар Аракаси да твърдеше, че никой Велик дом в империята няма да е достатъчно уверен, за да опита публично покушение.
Мара винаги беше обичала страничните улици на Свещения град с техните дълги алеи с разцъфнали дървета и грижливо изметени каменни настилки. Радваха очите й дървените порти с изящната им резба и оградите, обрасли с акаси и лози хибис. Въпреки че Кентосани беше речен град като Сулан-Ку, според имперски едикт зад градските стени не бяха разрешени никакви бояджийници, работилници за щавене на кожа или други занаяти, свързани с неприятни миризми. Освен когато вятърът не духнеше откъм клетките със зверове за арената или от пълните с хора пазари в централния крайречен район, Кентосани ухаеше на цветя и привечер, когато жреците и жриците на всички цурански божества започваха нощните си посвещения, на тамян и благовония.
Излязоха на един от многото широки площади. Унесена в размисъл, Мара почти пропусна колебанието на Аракаси.
Надникна и видя какво е привлякло вниманието му. От другата страна на площада се издигаха две позлатени колони, увенчани с арка и с широка огладена плоча между тях. Беше едно от многото табла за съобщения, запазени за словото на Небесната светлина. Макар посланията обикновено да се изписваха с креда и да бяха с религиозно съдържание, днес на стража стоеше отряд Имперски бели, което беше достатъчно необичайно, за да привлече вниманието. Двама скромно облечени занаятчии поправяха позлатата на рамката, повредена по време на безредиците миналата година. Дори нищожните количества злато, което използваха, бяха твърде скъпи, за да се оставят на набезите на крадци, и това като че ли обясняваше присъствието на имперската стража. Но погледът на Аракаси бе привлечен от три облечени в черно фигури, които стояха пред таблото и закрепваха свитък, натежал от имперски ленти и печати. Мара се намръщи озадачена. Велики от Събранието на магьосниците обикновено не вършеха работата на чиновници.