Нямаше начин да разбере. Това беше болезнената част. Ако си беше мълчала, шансът на Кевин да получи свобода навярно нямаше да е унищожен.
Въздъхна и махна с ръка да приберат подноса с вечерята. Легна си рано, макар умът й да кипеше, а когато Кевин дойде, се престори на заспала. Ласките и нежността му не можеха да проникнат през мрачните й мисли и се боеше да рискува да му се довери. Когато той най-сетне се отпусна и задряма до нея, не се почувства по-добре. През цялата нощ се въртеше и подбираше думите си. Минаха часове, а все още не знаеше какво да му каже.
Загледа се в профила му, леко обагрен в златно от процеждащата се през паравана светлина на дворните фенери. Белегът, който си беше спечелил от надзирателя на робския пазар, беше почти изчезнал през годините. Останала бе само тънка резка над скулата, каквато воин би си спечелил от посичане с меч. Сините очи с веселите им дълбини бяха затворени и в съня лицето му бе обзето от мир и покой. Мара копнееше да го докосне, но вместо това се присви и примига, за да спре сълзите. Ядосана от срамната си мекушавост, се обърна и се загледа в стената, но скоро отново се обърна, вгледа се в профила му и прехапа устна, за да не заплаче.
Разсъмна се, а тя беше капнала от умора. Стана преди Кевин, напрегната, нещастна и плувнала в студена пот. Повика слугините да я изкъпят и облекат, а когато любимият й се пробуди със сънените си въпроси, прикри мълчанието си с външна грубост.
— Тази сутрин трябва да свърша нещо изключително важно. — Извърна глава уж за да помогне на слугинята да подреди косата й, но всъщност за да не види Кевин подпухналите й очи, преди козметиката да скрие издайническите следи от нещастието й. — Можеш да дойдеш или не, както желаеш.
Ужилен от студенината й, Кевин я погледна. Тя усети погледа му с гърба си: нямаше нужда да се обръща, за да види упрека в очите му.
— Ще дойда, разбира се — каза той. След това, раздразнен, че в тона му се съдържаше нотка от нейната грубост, добави: — Никакво пазаруване и никакви домакински задължения не могат да ме отвлекат от чара ти. — Помирителният му тон не й убягна и тя се наруга наум, че Кевин има такава власт над нея и че дори една толкова дребна забележка може да й подейства като упрек.
Той стана от постелята. Не беше безшумен като цурански воин, но бе също толкова уверен. Пристъпи зад нея и я прегърна.
— Ти си любимата ми малка птица в империята — промълви в ухото й. — Прелестно нежна, а песента ти е радостта на сърцето ми.
Тя се отдръпна с язвителна шега, предизвикала неприличния кикот на една от слугините. И да забеляза, че раменете й са сковани, той вероятно го приписа на иглите, с които слугинята забождаше косата й.
Сложната й прическа явно го беше предупредила. Вдигната високо, издаваща цуранско намерение да впечатли и стегната с десетки тънки нефритени и диамантени игли, косата на Мара бе увенчана с тиара от многоцветни пера и раковина от бисерна мида.
— В Имперския дворец ли отиваме? — попита Кевин, след като забеляза, че Аракаси е сред почетната й гвардия, преоблечен като писар, а Ударният водач е с парадната си броня с най-внушителните пера, а копието и шлемът му са увенчани с вимпели и лентички. Очевидно някоя особено важна особа трябваше да е причината за цялата тази помпозност.
— Ще направим визита на висш служител на империята — обясни Мара и подаде ръка на Аракаси да й помогне да се качи в носилката. Шпионинът беше по-добър в тази задача от Ударния водач, който бе майстор с меча, но тромав, стигнеше ли се до кавалерстване на дама със сандали с високи подметки, осем пласта връхни халати и прическа, надвишаваща десетократно дори церемониалната корона на владетеля на Островното кралство.
— Приличаш на украшение на сватбена торта — отбеляза Кевин. — Толкова важна ли е тази особа?
Най-сетне спечели усмивката й, макар че на изрисуваното й и напудрено с тиза лице тя се получи предсказуемо вдървена.
— Поне той се мисли за важен. Когато човек отиде да го помоли за услуга, разликата става спорна. — Мара се настани на възглавничките си внимателно, за да не развали тоалета си, и нареди на Аракаси: — Спусни завеските.
Кевин закрачи до носилката. Веселото му настроение се задържа през дългия път по гъмжащите от хора улици до Имперския дворец и дори сложният протокол с многобройните пазачи не го развали. Вече бе свикнал с церемониалността, придавана на всички неща в империята, и беше открил и причините за това поведение. Никой служител, колкото и дребен да е, не биваше прекъсван от някой с по-низш ранг. Управляващи господари и господарки никога не се оказваха неподготвени за неочакван посетител. Цуранското внимание към церемонията гарантираше, според ранга, всички неща да стават в подходящия момент и всички полагащи се документи или облекло, или освежителни напитки, да са на място в мига, в който молителят най-сетне прекрачи прага.