Пазителят на Имперския печат беше добре подготвен, когато секретарят му най-сетне въведе Мара и свитата й в залата за аудиенции. Възглавниците бяха бухнати, след като молителят преди Мара бе напуснал. На ниската странична масичка бе поставен нов поднос с плодове и сокове, а самият висш служител беше с официален халат, тежката му огърлица със служебния печат бе нагласена точно както трябва и цялата му месеста фигура излъчваше достойнство.
Пазителят на Имперския печат беше на средна възраст, с червендалесто лице, уста, почти незабележима над многобройните гуши и под скритите под космати вежди будни очи, които сигурно можеха да превърнат в монети цената на всяко бижу по тоалета на Мара. Също така обичаше сладки, както издаваха листата келджир, струпани в коша за смет. Лепкавият сладкиш, правен от екстракт от дървесен сок, беше обагрил зъбите и езика му в червено-оранжево, а поклонът му бе повърхностен, както заради обемистото му туловище, така и заради не по-малко внушителното му чувство за собствена значимост.
Помещението миришеше на пот на дебел мъж и на стар восък, от което Кевин стигна до извода, че всички паравани са плътно затворени. Понесъл обемиста чанта с мастила, пера и свитъци пергамент за нуждите на Аракаси, той се приготви за дълго и скучно чакане, щом Мара подхвана официалните поздрави. През това време служителят отвори едно чекмедже в масичката си и разви един келджир с жест, наподобяващ свещен ритуал. Лапна го, замляска и най-сетне благоволи да отвърне:
— Добре съм. — Гласът му бе дълбок и много силен. Покашля се грижливо два пъти. — Лейди Мара. — Млясна, помисли малко и добави: — Надявам се, че и ти си добре?
Мара отвърна с кимване.
Служителят намести тежестта си на възглавниците — подът изскърца — и избута бонбончето с език към другата си буза.
— Какво те води в моя кабинет тази прекрасна утрин, лейди Мара?
Кевин чу отговора й като тихо мърморене и не можа да различи нито дума.
Челюстите на служителя спряха да мърдат. Той се покашля, този път три пъти, много отчетливо. Пръстите му забарабаниха по коляното му. След това се намръщи и веждите му се събраха над бебешкото му носле.
— Това е… това е крайно необичайна молба, лейди Мара.
Господарката поясни и чул споменаването на Мидкемия, Кевин наостри уши.
Господарката на Акома завърши с много ясното:
— Просто прищявка. — Сви рамене по начин, присъщ само на жените и целящ да обезоръжи. — Бих се радвала.
Пазителят на Имперския печат се намести отново. Мръщенето му стана неприятно. Мара пак обясни нещо.
— Разломът е затворен! — измърмори служителят и се намръщи, сякаш си е счупил зъб. — Молбата за тази привидно нищожна отстъпка е странна. Крайно странна. — Покашля се и повтори: — Крайно странна. — Определението сякаш му хареса.
Кевин се усети, че се е привел напред, и бързо се вразуми. Роб на тази земя не биваше да проявява интерес към делата на висшите.
Мара заговори отново — влудяващо тихо. Кевин изобщо не можеше да я чуе.
Служителят се почеса по брадичката, явно затруднен.
— Мога ли да направя това?
— Така е написано, като точка в закона — отвърна Мара. Махна на Аракаси и той пристъпи напред и се поклони. — Моят писар ще обясни.
Пазителят на Имперския печат беше видимо заинтригуван. Махна небрежно с ръка, все едно Аракаси не беше много повече от роб.
Началникът на шпионите извади свитък, дръпна лентичката, разгъна свитъка и прочете пасаж, който гласеше, че Пазителят на Имперския печат може по свое усмотрение да приложи мерки, засягащи права на търговия и гилдии, и да утвърди ограничено събиране на малки налози върху стоки или услуги, счетени за твърде дребни, за да бъде занимаван с тях Имперският съвет.
— Добре. — Огромният мъж се намести тежко и започна да развива нов келджир. — Това, за което молиш, наистина е дребно и не заслужава обсъждане от Съвета. — Млъкна и заоглежда бонбона, сякаш очакваше да намери насекоми по него. — Но доколкото знам, никой в моето положение не е въвеждал никакви частни облекчения от стотици поколения.