— Височайши господарю — намеси се вежливо Аракаси. — Ще изтъкна, че законът не се е променил. — Поклони се, отстъпи назад и застана до Кевин: ясен намек, че очаква да се заеме с писане на документ.
— За какво моли тя? — попита Кевин шепнешком.
— Шшт! — Аракаси му махна да мълчи. Мара вече добавяше нов аргумент в полза на тезата си, а служителят срещу нея явно се обърка още повече.
Кевин стигна до извода, че Пазителят на Имперския печат е бюрократ, за когото на първо място е установеният ред. С упоритостта, типична за хора от неговия сой във всяка страна, той щеше да откаже молбата на Мара не защото искането й е неразумно, а защото е необичайно и извън обичайната канцеларщина и картотекиране. Аракаси като че ли също усещаше предстоящия отказ.
Кевин заби очи в пода и се престори на безразличен. Но прошепна тихо на Аракаси:
— Защо не предложиш на Мара да опита с подкуп?
Нито един мускул на лицето на Главния шпионин не трепна, само кратката пауза преди отговора издаде изненадата му.
— Гениално! — прошепна той. — Вашите хора така ли се оправят с неуслужливите чиновници?
Кевин отвърна с едва доловимо кимване.
— Обикновено върши работа. Освен това бих заложил бижутата на Мара, че той очаква точно това.
Но Аракаси вече беше пристъпил напред и потупа дискретно господарката си по ръката. Заговори бързо в ухото й, преди Пазителят на Имперския печат да сложи край на разискването.
Мара беше надарена със способността да преценява в движение и докато дебелият мъж зад писалището срещу нея си поемаше дъх, за да й откаже, го прекъсна.
— Съзнавам, че такава молба ще изисква усилие от твоя страна, за да се гарантира, че действаш според изискванията на службата ви. И тъй като с нищо не си задължен да го направиш просто защото моля, ще се радвам да мога да компенсирам времето и усърдието ти с, да речем, сто центурии метал и три големи колкото палец смарагда, стига да си готов да предприемеш нужното проучване, за да се реши проблемът.
Пазителят на Имперския печат се опули.
— Лейди, ти си твърде щедра. — Не отказа. В края на краищата искането й беше безполезно до нелепост. Нали й беше казал, че разломът, свързващ Мидкемия с Келеуан, е затворен. Но пък щом тя настояваше, нямаше смисъл императорът и Висшият съвет да бъдат занимавани с обсъждането на такъв безсмислен вид търговия. Видимо доволен от изводите си и вече алчен за подаръците й, служителят махна на Аракаси.
— Дългът ми налага да проуча тези задачи, но ще се радвам да приема подаръците ви и… да ги раздам на храмовете като посветителни дарове. — Усмихна се. — След като размислих, се убедих, че тълкуването ви е правилно. Ще съставим документа за споразумението веднага.
Съставянето на имперски документи в Цурануани не беше проста работа. Аракаси и Пазителят на Имперския печат спореха безкрайно и миролюбиво над подбора на думите, роби влизаха и излизаха с мангали, гърненца с различни цветове восък и ролки с лентички. Най-после документът бе написан и подпечатан с Имперския печат. Още време изтече, докато мастилото засъхне, а Мара прати воин до градската къща да донесе центите и смарагдите. Докато чакаха, дебелият мъж дъвчеше келджир и обсъждаше лошото качество на тазгодишната боядисана перушина. Бил си купил мастиленосин халат, който не ставал за нищо.
— Търговците масово продават некачествена стока след вълненията — оплака се той, докато чакаха да дойде личният му писар, само за да върже официалните лентички, стягащи пергамента на свитък. — Това е ужасно — завърши тъжно Пазителят на Имперския печат. — Според някои редът в империята също ще се разпадне.
— Не и докато Събранието на магьосниците го гарантира — намеси се Аракаси, докато взимаше пергамента, преди служителят да е размислил.
Тръгнаха за Сулан-Ку веднага. Времето беше горещо и душно. Мара прекарваше дълги часове в разговори с Аракаси или в четене на свитъци, пратени от търговските й представители по пазарите на Свещения град. През останалото време гледаше водата, потънала в дълбок размисъл.
Кевин се забавляваше с шеги с весларите или играеше на зарове, със свободните от дежурство воини. Като роб нямаше законно право да задържи печалбите си, което беше добре от гледна точка на губещите, според които имаше безбожен късмет.