Ядосан на себе си и без да мисли, той отвърна остро:
— Само това ли съм за теб? Роб, една от многото ти вещи? Не съм ли по-ценен за теб от бик нийдра или мияч в кухнята?
— Поклати глава и през болката се опита доблестно да смекчи гласа си. — Мислех, че след Достари и след една нощ в Кентосани, знаеш как съм си спечелил някаква цена в очите ти. — Усети, че го обзема трепет, и се стегна, за да овладее чувството, толкова презирано от народа й. — Убих хора заради теб. За разлика от вашите, моите хора не гледат толкова леко на живота на другите.
Гордостта му нарани сърцето й, но Мара се стегна, овладя се и каза, все едно пред нея седеше най-жестокият й враг, а не най-обичаният й човек:
— Самозабравяш се. Забравяш, че животът ти можеше да бъде отнет затова, че дръзна да хванеш меч. Ти си роб, като другите роби, и за да ти напомня положението ти, най-добре ще е да напуснеш покоите ми и да прекараш остатъка от нощта с приятелите си в робските жилища.
Кевин седеше вцепенен и изумен.
— Върви си! — каза Мара с цялата категоричност на екзекутор. — Това е заповед!
Кевин се надигна, властен в своя гняв. Дръпна брича си от раклата до възглавниците на постелята, но не си направи труда да се облича. Гол, висок и изпълнен с гордост, заяви:
— Аз почти изоставих приятелите си, споделяйки любовта си с техния враг. Може да са варвари и роби, но не са от тези, които захвърлят верността. Беше ми приятно — довърши, обърна се и напусна, без да я удостои с поклон.
Мара седеше вцепенена. Заплака дълго след като той си отиде.
Кевин почука на вратата на колибата, където живееше Патрик, и учтиво помоли да го пуснат.
— Кев? — отвърна сънен глас. — Ти ли си?
Кевин прекрачи прага и изруга: робските колиби нямаха фенери. Присви се в тъмното и седна на лепкавия пръстен под.
— По дяволите — измърмори Патрик и се надигна на грубия нар, който му служеше за легло, стол и маса. — Защо идваш посред нощ? Знаеш, че трябва да сме на полята преди разсъмване. Или си дошъл заради Джейк и Дъглас.
— Не. Какво е станало?
— Обесиха ги за опит за бягство! — Патрик въздъхна отчаяно.
— Чухме за имперския декрет от минаващ търговец. Нямаше те, за да ги разубедиш. Богове, опитах се. Престориха се, че слушат, а през нощта решиха да драснат. Кейоке, старата лисица, ни познава достатъчно добре и се усети, че някой може да побегне към хълмовете. Имаше воини, които чакаха момчетата ни, и двамата бяха мъртви преди разсъмване.
Някакво насекомо ухапа Кевин по прасеца. Той го плесна с яд, но сдържа яда в гласа си и предпазливо попита:
— Имперски декрет? Какъв декрет?
— Не си ли чул? — Патрик се изсмя невярващо, с подмолен сарказъм. — Та ти беше в Свещения град, всемогъщи богове, в компанията на благородници. И не си чул?!
— Не съм — сопна се Кевин. — Ще бъдеш ли така добър да ми кажеш?
Патрик помълча, почеса се по коляното и въздъхна.
— Проклет да съм, истината казваш все пак. Може би не е толкова изненадващо, след като робите не значат повече от бикове нийдра за дребосъците на тази прокълната земя.
— Кажи ми, Патрик! Ако има имперски декрет, свързан с робите, искам да зная за него.
— Просто е — каза плешивият мъж, който през годините бе станал почти непознат. — Робите, освободени от онзи мидкемийски магьосник, Миламбер, били прищявка. Миламбер е изхвърлен от Събранието, защото, както разправят всички, не изпълнявал дълга си към империята — съвсем заслужено е обявен извън закона, казват, че има цена за главата му. А императорът е подписал и подпечатал документ, изложен на показ във всеки град, че никои други роби, никога, не може да бъдат освободени. Това май разбива надеждата, която хранеше за нас, Кевин. Горките Джейк и Дъглас изгубиха търпение да чакат, а има и други, също толкова нетърпеливи. — Добави горчиво: — Толкова бяха съсипани от новината, че според мен знаеха, че ще ги хванат, но им беше все едно. — Въздъхна. — А толкова години се надявахме да се върнем у дома по един или друг начин. Перспективата да вършим тази робска работа всеки ден, докато умрем…
Последва мълчание. Кевин обмисляше последствията от новината. Патрик отгатна мислите му и осъзна, че смъртта на двамата му приятели не е причината за внезапното посещение на Кевин.