— Много неща се случиха, но малко беше публично. — Остави чашката толкова плавно, че тънкият порцелан не издаде нито звук. — Загубих свой агент в боя.
Мара не познаваше загиналия и никога нямаше да научи името му, но той беше слуга на Аракаси. Наведе почтително глава, както щеше да направи, ако й бяха донесли вестта, че един от войните й е загубил живота си в служба на нея.
Аракаси сви рамене, но без обичайната невъзмутимост.
— Просто се е оказал на неподходящото място, когато е започнал боят. Убит е от случайна стрела, но загубата е достойна за съжаление. Кандидатите за постове в Имперския дворец се проверяват грижливо и ще е много трудно да се замести.
Старшият шпионин приемаше загубата лично, осъзна Мара, и въпреки че искаше да мине на конкретния въпрос, мълчанието му бе достатъчно необичайно, за да го изчака да продължи, когато той реши.
Аракаси се овладя и заговори енергично:
— Та значи магьосникът Миламбер, макар и изхвърлен от редиците на Великите, се е завърнал през разлом.
— Къде е този разлом? — намеси се Кевин, изведнъж съвсем не толкова сънен, колкото изглеждаше.
Мара го погледна намръщено, но това, което накара мидкемиеца да замълчи, беше изпепеляващият укорителен поглед на Аракаси.
— Все още не знам — призна шпионинът, говореше на господарката си. — Миламбер беше пленен в град Онтосет от двама магьосници, служещи на Аксантукар. Той, двама негови спътници от родния му свят и друг Велик бяха отведени под стража до Имперския дворец.
Мара го прекъсна.
— Военачалникът е взел Велик в плен?
— Би могло да се каже и че двамата Велики са задържали свой колега — поправи я сухо Аракаси. — За Военачалника се знае малко, въпреки че има много спекулации. Предполага се, че Аксантукар не се е примирявал само с бялото и златното. Възможно е да е таял по-големи амбиции.
— Убийство на императора? — прекъсна го Мара. — Имаше слухове, че някой е опитал с отрова.
— Половината от тези приказки са верни. — Аракаси размърда пръсти и от ръкавите му по лъскавия под закапа вода. — Ичиндар изтъкна това като причина за екзекуцията. А тъй като един от Великите, фаворити на Аксантукар, измени на каузата му и свидетелства, кой може да се съмнява в истинността на обвинението?
Мара ококори очи.
— Изобличил го е Велик?
— Нещо повече. — Най-сетне разгорещен, Аракаси обясни: — Двама Велики, братя, предложиха помощта си на този Военачалник, както правеха за чичо му.
Мара кимна. Помнеше ги добре, тъй като намесата им се бе оказала съдбоносна в доказването на невинността й в заплетения възел от противоречиви обвинения, довел до рухването на Джингу от Минванаби.
Аракаси продължи:
— Брат се обърна срещу брат, като единият Велик вече е мъртъв, а другият публично изобличи всички, които са заговорничили срещу Ичиндар. В момента никой не прави ходове във Великата игра, от страх от възмездие. Но колкото до нас, смятам, че е време за предпазливост. Ако Тасайо си повярва, че е най-могъщият между лордовете на империята, може да реши да удари.
Мара вдигна ръка за тишина. След миг, изпълнен с ромона на дъжда, каза:
— Не. Не сега. Тасайо е твърде умен, за да предприеме такъв ход, когато са извадени толкова много мечове. Кой командва гарнизона в Имперския дворец?
— Камацу от Шинцаваи — Отвърна Аракаси. — Действа като Силов командир на императора, макар да носи бронята на Боен вожд на Канацаваи, а не Имперското бяло.
Челото на Мара се намръщи, докато претегляше политическите усложнения.
— Значи засега можем да заключим, че Военният съюз е приключил и че Военната партия също е разбита, след като само Минванаби доминират в тази фракция. — Потупа замислено брадичката си с пръст й продължи: — Можем да допуснем, че Джиро от Анасати ще се дистанцира както от Омечан, така и от Тасайо, и че Анасати и други фамилии от клана Йонани твърдо ще се върнат в лоното на Имперската партия. Не, Синьото колело може и да не е най-могъщата фракция, но седят от дясната страна на императора, а на този етап това означава много.
Аракаси добави:
— Колкото до Съвета, два опита на Минванаби да свикат официална сесия бяха открито отхвърлени от Ичиндар. Небесната светлина потвърждава заповедта си, че Висшият съвет е разпуснат, докато той не реши да го свика.
Мара дълго помълча.
— Знам, че около тази измяна има нещо повече — заключи накрая. — Нещо друго се разиграва. Имали сме и преди опити за покушение над Военачалник и император, но никой не е водил до закриване на Висшия съвет.