— Може би този император има повече ум или повече амбиция от предшествениците си — подхвърли Кевин от ъгъла. — Бих заложил, че се стреми към абсолютна власт.
Мара поклати глава.
— Налагането й с такива методи би предизвикало революция. Ако Ичиндар наистина желае власт, щеше да подчини Съвета на волята си, щеше да ги направи свои кучета. Имперският двор може да направи много неща, но не може да управлява империята. Системата ни не е като вашата, Кевин, където и господарите, и слугите им, всички са поданици на крал. — Довърши с отчаян жест, показващ, че подобни идеи все още са й чужди.
— Великата свобода — цитира Кевин. — Законът, който ясно показва връзката на всеки човек към неговия господар и слуга, тъй че никой да не понася несправедливост.
— Лъжа, привидно приемана за истина, сигурна съм — прекъсна го Мара. — Все едно, не за това говорех. Ние нямаме системата, която позволява един покварен лорд да бъде заменен с благороден. Ако един лорд пропадне, имението му пропада с него, а ако достатъчно от нас пропаднат, трябва да падне и самата империя.
— Тоест казваш, че империята няма нужната инфраструктура, за да понесе такава мащабна промяна. Цуранските благородници са твърде разглезени и доволни да управляват собствените си земи, освен ако не им се позволи и да бъдат абсолютни диктатори. Няма да го направят само защото императорът им казва.
Коментарите му й се сториха обидни.
— Не. Казвам, че ако Небесната светлина си мисли да превърне управляващото тяло от владетели в покорни на прищевките му чиновници, ще научи, че заповядването на нещо не е като да го направиш или да принудиш други да го направят.
Кевин равнодушно загледа ноктите на пръстите си.
— Тук не мога да възразя.
Мара се обърна към Аракаси.
— Мисля, че трябва да отидем в Кентосани.
Изведнъж застинал, като изрязана от сянка фигура в тъмното си наметало, шпионинът промълви.
— Господарке, това може да е опасно.
— Кога не е било? — обади се Кевин с хаплив сарказъм.
Мара му махна да замълчи, без дори да погледне към него.
— Длъжна съм да рискувам с предположението, че императорът няма да възрази на една среща на клана Хадама в залите на Съвета. А ако някои членове на партията на Нефритеното око също са в града по това време и решим да вечеряме…
Но днес задкулисните политически игри не представляваха интерес за Аракаси.
— Тези въпроси може да ги обсъдиш с твоя хадонра и съветниците, господарке — прекъсна я с най-леката нотка на острота. — Трябва да се върна при агентите си и да гарантирам сигурността ти.
Потънала в размисъл, Мара не долови необичайната му рязкост.
— Направи го — отвърна му вяло, схванала само повърхностния смисъл на думите му. — Но ще те очаквам в жилището си в Свещения град след месец.
— Твоя воля, господарке. — Аракаси се поклони и изчезна в дъжда навън. Все още потънала в мисли, Мара му остави нужното време да си отиде невидим. След това плесна с ръце за бегача си и повика съветниците си.
Дъждът бе задържал почти всички в къщата и след няколко мига Накоя, Кейоке и Сарик влязоха. Люджан пристигна последен, вмирисан на маслата, с които поддържаше бронята си. Беше се задържал в казармите да обучава младите войници и сандалите му оставиха още локвички след черното наметало на Аракаси.
Мара заговори направо:
— Накоя, прати куриери до всички Управляващи господари от партията Нефритеното око и ги уведоми, че месец след този ден ще пребиваваме в градската ни къща в Свещения град. Акома имат удоволствието да поканят всеки от тях на обяд или вечеря… според ранга, разбира се. — Почти без колебание добави: — Извести всички членове на клана Хадама, че след шест седмици в залата на Висшия съвет ще се проведе среща.
— Господарке, много от клана Хадама се бяха съюзили с Аксантукар. Няма да са така склонни да се върнат толкова рано към Кентосани.
Мара погледна твърдо Първата си съветничка.
— Тогава им дай ясно да разберат: това не е молба. Това е настояване.
Готова да възрази, Накоя прецени бързо остротата на погледа на господарката си. Премисли, кимна отсечено и отвърна не особено вежливо:
— Твоя воля, господарке.