Кевин следеше разговора с нарастваща тревога. Нещо у Мара се бе променило, долови той, макар да не можеше да определи точно какво. Сигурен само, че дистанцията между двамата се е увеличила въпреки всичките му усилия да прояви търпение, гледаше хладното, отчуждено изражение на Мара и реши: до каквото и решение да беше стигнала в мислите си, този път не беше сигурен, че държи да го научи. Играта не беше игра, не и в някакъв понятен за него смисъл. Вече бе достатъчно запознат с политиката на Цурануани и можеше да усети кога събитията водят до опасност. Промените, беше научил отдавна, не ставаха на тази земя другояче, освен с кръвопролитие, и падането на пореден Военачалник предвещаваше ужасна неприятност.
Дъждът биеше по дървения покрив. Падна мрак и макар въздухът да остана също толкова влажен и душен, Кевин усети, че е загубил всякакво желание да спи.
Бурята отмина и макар белите облаци на хоризонта да предвещаваха приближаването на нови дъждове, денят грейна ярко. Мара стоеше на слънцето с изправена стойка и с неразгадаемо изражение. Пред нея, на широката полоса на полето за упражнения, се беше строил целият й гарнизон, всеки боец в цветовете на Акома. Отсъстваха само воините, назначени във владенията в далечни градове, и дежурният патрул по обиколката на самото имение.
Вдясно от нея стоеше Накоя, дребничка под тежестта на официалния халат. Малкият й ръст се подчертаваше от дългия жезъл, увенчан с пера от опашката на птица шатра, официалния знак за поста й на Първи съветник. Зад нея и отляво стояха Кейоке, Сарик и Люджан, също в официални облекла. Инкрустираните скъпоценни камъни и раковини по лакираната броня на офицерите проблясваха ослепително на утринната светлина.
Примижал срещу искрящата слънчева светлина, Кевин гледаше сцената от мястото си до еркерния прозорец на голямата зала, където Мара провеждаше съветите си. Аяки стоеше подпрял лакти на възглавницата до коленете на мидкемиеца. Зад младия господар, с гърне с восък и парцал за лъскане, увиснал забравен в ръцете му, стоеше старият домашен роб Минтай, комуто бе поверено под държането на тази зала. Старецът се радваше на свободния миг, който носеше тази церемония — един от редките момента, в които можеше да постои бездейно без страх, че ще го смъмрят.
Мара започна да раздава награди и повишения, а след това прие клетвите за вярност от цяла дузина млади воини, призовани на служба на Акома. След като новобранците довършиха последните си поклони и се оттеглиха, за да заемат местата си в строя, тя се обърна към цялата армия.
— Ето че силата на Акома нарасна подобаващо за честта им. Кенджи, Суджарна! — Щом назованите офицери пристъпиха напред, Мара прие от Кейоке две високи боядисани в зелено пера. — Тези мъже са издигнати в ранг на Силов водач! — заяви тя на отрядите и след като двамата се поклониха пред нея, закрепи на шлемовете им знаците на новото звание.
Кевин сръга Аяки в ребрата.
— Какво е Силов водач? Мислех, че знам всичките ви звания.
— Тасайо има четирима — отвърна момчето неотзивчиво.
Сините очи на мидкемиеца се извърнаха към домашния роб и поласкан, че търсят авторитетното му обяснение, Минтай махна с парцала си за лъскане към строената войска.
— Това е назначение, което се прави понякога, когато една сила е твърде голяма за един командир. Сега те ще бъдат подофицери на Боен водач Люджан и всеки ще командва отряд. — На лицето му се изписа объркване. — Това обаче означава, че тя разделя армията.
Кевин изчака Минтай да доуточни, но след като не последва обяснение, осъзна, че старецът трябва да е малко затъпял, и настоя:
— А това какво означава?
Отвърнаха му с цуранско свиване на рамене.
— Може би господарката иска да призове повече войници на служба.
— За да можем да бием Тасайо — намеси се Аяки и издаде гърлен звук, който трябваше да е неговата представа за звука, издаван от умиращ човек, след което се ухили широко.
Кевин отново сръга момчето в ребрата и звуковият ефект преля в смях.
— Колко точно мъже има в един отряд? — попита той Минтай.
Старият роб пак сви рамене.
— Много. Колкото реши господарят. Няма строго правило за броя.
Но любопитството на Кевин само се изостри от тези неясноти.
— Тогава колко мъже са подчинени на Патрулния водач?
— Патрул, очевидно, варварино. — Минтай даде да се разбере, че иска да се върне към лъскането. Чуждоземецът можеше да е любовник на господарката, но не заслужаваше никакво уважение, след като задаваше глупави въпроси.