Само че изобщо не беше игра, заключи Кевин. Не и когато се намесиха армии. Въпреки отскорошното си решение да не се заплита в политиката не можеше да не се зачуди какъв курс е избрала господарката му.
Утринното слънце се вдигна на хоризонта и сенки обагриха Имперския дворец с петна розово, оранжево и тъмносиньо. Градът покрай речния бряг и в по-бедните квартали вече се беше събудил и оживил, но коридорите на могъщите кънтяха само от стъпките на слуги й патрул воини в зелената броня на Акома.
В този ден, деня, в който беше свикала събирането на клана Хадама, Мара желаеше да е първата в Залата на Съвета. Нищо в замисъла й не трябваше да се обърка, иначе исканията й към клана щяха само да й спечелят повече врагове.
Люджан и подбран ескорт от двайсет мъже я придружиха до вътрешния кръг на залата, но там, където обикновено щяха да бъдат помолени да спрат и изчакат, господарката на Акома продължи да върви. След кратко колебание Люджан даде знак на войниците да запазят редиците си. Последваха господарката си към по-долното ниво на залата и макар да се изненадаха, че господарката им подмина обичайното си място, не го показаха с нищо.
В ролята си на неин личен роб Кевин вървеше зад нея. Повдигна вежда, след което се изкиска тихо, досетил се за намерението й. Мара прекоси открития под на най-долното ниво, след което се качи на издигнатия подиум, запазен за Военачалника по време на сесия на Съвета или за Бойния вожд на клана по време на събирания.
Горният купол вече бе позлатен от ранната слънчева светлина. Мара се настани на инкрустирания със слонова кост трон и се стегна. Кевин застана плътно зад нея, готов да се отзове на нуждите й, и сякаш действието й не изискваше нито дързост, нито кураж, воините се подредиха в полукръг зад трона.
Кевин огледа редиците празни седалки и след като залата все още беше пуста, заговори свободно:
— Някои хора ще се пръснат от яд, преди да е свършил този ден, лейди.
Но Мара вече бе придобила излъчването на превъзходство, съпътстващо трона, на който седеше. Не отвърна нищо. Изчака в официалната си поза близо три часа, докато пристигнат членовете с най-низш ранг на клана Хадама.
Лордът на Джингуай пръв пристъпи в Залата на Съвета, с проточилата се след него охрана в жълто-червена броня. Слънцето вече се бе издигнало достатъчно високо и мяташе коси лъчи над централния подиум. Никой, който влезеше, не можеше да пропусне Господарката на трона с искрящите й накити и пищни одежди. Старият мъж й хвърли изненадан поглед и застина на място. Поколеба се, след което се усмихна искрено развеселен и продължи към мястото си в дъното на залата.
— Е, един вече е готов да гледа представлението — прошепна Кевин.
Мара махна с декоративното си ветрило по начин, намекващ му да затаи мислите си за себе си. Лицето й остана безстрастно като алабастър под пластовете грим и пудра. Всичките й нерви и възбуда бяха дълбоко потиснати и скрити.
След час се появиха други петима лордове. Повечето просто се придвижиха към отредените им места след един поглед, хвърлен към Мара. Двама си поговориха кратко, размениха си дискретни жестове и продължиха към столовете си. По обед се появи делегация от шестима лордове, сред които и един от най-могъщите в клана Хадама. Щом прекрачи горния праг, той даде знак на останалите и групата вкупом тръгна към центъра на залата. Слънцето вече грееше пряко над трона от злато и кост, осветявайки Мара като статуя на богиня в храмова ниша. Пред стола на Военачалника лордовете се спряха и вместо да заемат местата си, се струпаха и си замърмориха.
Накрая облеченият в тъмносиньо тръгна към жената на трона.
— Милейди Акома…
Мара го прекъсна.
— Имаш нещо да ми кажеш ли, лорд Полтапара?
Мъжът като че ли настръхна. Изду гърди като птица, след което измери с очи дамата на подиума. Погледът й не трепна, а войниците зад нея стояха замръзнали като статуи. Но в културата на Цурануани тази нагла липса на реакция бе недвусмислено изявление. Лордът се покашля.
— Добре ли си, лейди?
Мара се усмихна на учтивото му поражение.
— О, да, милорд. Ти добре ли си?
Мъжът в синьо се примири, върна се равнодушно и заговори със спътниците си. Кевин промълви приглушено:
— Един долу.
— Не — поправи го Мара, скрила облекчението си зад пърхащото ветрило. — Шестима долу. Лордът, който ме поздрави, е с по-висш ранг от другите, двама от които са негови васали. Другите трима са заклети съюзници и след като все още говорят помежду си, всички ще се подчинят на неговия избор.