— Аз, Мара от Акома! Аз, която принудих лорда на Анасати да отстъпи, и аз, която унищожих Джингу от Минванаби под покрива на предците му! Аз, която издигнах Акома до най-могъщия дом в клана Хадама! Аз казвам, че ние правим съдбата си и търсим мястото си на Колелото! Кой тук казва „не“?
Вълнение посрещна думите й и няколко лордове се раздвижиха, почувствали се сякаш неловко, че са чули такова богохулство. Един от владетелите в дъното извика:
— Лейди, изричаш опасни мисли.
— Живеем в опасни времена — отвърна рязко Мара. — Време е за ново мислене.
Последва всеобщо съгласие, макар и с неохота. Тихото мърморене се усили до оживено бръмчене, рязко прекъснато от лорда на Чековара, който едва сдържаше яростта си, че са го забравили. Изрева силно, за да надвие общия шум:
— Какво предлагаш, освен да узурпираш мястото ми, лейди Мара?
С блесналите накити на слънчевата светлина, падаща от купола, Мара извади свитък от дългия си ръкав. Кевин едва надви подтика си да се засмее от възхита от точно избрания момент и прошепна едва чуто:
— Покажи им моркова!
На ярката светлина жълтите и бели ленти, свидетелстващи за документ, издаден от Пазителя на Имперския печат, не можеше да се сбъркат. Съзнавайки, че е задържала погледите на всички в залата, Мара огледа събранието с властна сдържаност.
— Това е официално подпечатано разрешение за изключително търговско право за Акома.
— Търговско право? С кого? За какво? — заехтяха въпроси от галериите.
Само лорд Беншай не изглеждаше впечатлен. Намръщи се и изръмжа:
— Дори да държиш документ, подписан лично от Небесната светлина, пак няма да ти се поклоня, лейди.
Люджан плесна шумно с ръка по дръжката на меча си, с явното предупреждение, че никаква обида към господарката му няма да бъде търпяна. Воините на Чековара също настръхнаха и осъзнал колко реална е заплахата от кръвопролитие, Кевин се запоти под халата си и съжали, че няма нож подръка.
Но все едно че не беше чула лорд Беншай, Мара прочете на глас документа на събранието. В залата стана тихо като в гробница.
— Държа ключа към богатството — заключи тя. — Имам изключителните права върху тези стоки, износ, както и внос от света на Мидкемия.
Бръмченето заглъхна. В пълната тишина Мара каза:
— Разбирате ли как целият внос на която и да е от тези стоки, особено от метал, ще повлияе на богатството ви?
Мълчанието в Залата на Съвета придоби странно качество. Някои лордове говореха шепнешком със съветниците си, други, особено тези с по-висш ранг, бавно пребледняха. Лордът на Чековара бързо даде знак на воините си да се отпуснат. По-добре от всеки друг разбираше, че Мара го е победила. Ако беше опитала сила или бе призовала политически съюзници, положението й все още щеше да е под въпрос. Но след като имаше достатъчно сила, за да се изравни с него, ако не и да го надвиши, а сега и явната власт да подрони финансите на всяка фамилия в клана, никой присъстващ лорд нямаше да посмее да подкрепи бившия Боен вожд. Гневен и съкрушен, лорд Беншай потърси начин как да отстъпи, без да се опозори.
Владетелите от клана Хадама изглеждаха твърде погълнати от собственото си затруднение, за да се радват на поражението му. Един в предния балкон извика:
Лейди, предлагаш ли участие?
Мара отвърна предпазливо:
— Може би. Бих могла да пожелая да учредя търговски сдружения и да позволя и други да участват — тези от вас, които докажат, че са родственици и на думи, и на дело.
Мнозина погледнаха с подозрение на намекването й, а по това как присъстващите съветници се навеждаха и шепнеха на господарите си, идеята не бе приета с ентусиазъм. Лордът на Чековара видя шанса си и с добре школуван убеждаващ тон заговори:
— Мара, предложението ти е много добро, но не сме видели нищо, което да подсказва, че търговия с варварите е въобразима, дори и да имаш изключителни права от императора. Освен това — добави той като баща, укоряващ своенравно момиче. — Тези неща се променят, нали?
Кевин прошепна:
— Сега им покажи тоягата.
Мара избра грижливо тона си и отвърна спокойно:
— Милорд, разбери следното. Когато напусна тази зала, ще знам кои се числят сред моите приятели и кои са извън този списък. — Огледа многозначително залата, на лицето й бе изписано сдържано търпение. — Доказала съм се десетократно, откакто станах Управляваща господарка.
Деликатно подбраната пауза предизвика одобрително мърморене от галериите, Мара продължи: