— Тези, които се съмняват в мен, могат да останат настрана и да се изправят срещу това, което ще ги сполети, с пълното знание, че могат да разчитат на собствения си ум и ресурси. Тези, които приемат моя призив за кланово единство и заложат съдбата си с моята, ще имат до себе си Акома срещу опасностите, които може да възникнат. Защото, милорди, ако някой вярва, че Великата игра може да приключи, защото Небесната светлина заповядва така, нека този човек да се откаже от властта и да иде да се моли в някой храм за милост. Защото такъв човек е глупак и само по милостта на боговете той и фамилията му ще преживеят дните, които предстоят.
— Аз предлагам по-добър избор — извика тя високо. — Можете да продължите както досега, малък и незначителен клан, или можете да разпалите огъня, с който предците ни някога са огрявали пътя ни. Тасайо от Минванаби ще падне или ще падна аз. Ако падна аз… — и погледна лорда на Чековара право в очите, — мислите ли, че Тасайо няма да хвърли империята в гражданска война? Коя фамилия е достатъчно силна, за да го спре, след като Омечан са в немилост? — Заговори по-тихо, за да накара всички в галериите да се наведат напред и да слушат внимателно. — Но ако успея, тогава една от Петте велики фамилии ще изчезне. Друга фамилия ще трябва да се издигне на нейно място. Повечето биха допуснали, че Анасати ще поискат тази чест или може би Шинцаваи. Това тепърва ще се види. Аз казвам, че наградата може да се падне и на Акома. Кланът на извисената фамилия също ще се издигне и тези, които са родственици на нейния Управляващ господар, ще бъдат сред могъщите… — Размаха документа в ръката си. — И богатите.
Старият лорд на Джингуай, който не беше помръднал през целия ход на събранието, стана. Гърбът му можеше да е превит от старостта, но тонът му беше твърд, когато извика:
— Мара! Обявявам Мара от Акома за мой Боен вожд!
Друг лорд се присъедини към призива му, последван от хор гласове от горните галерии. Изведнъж повечето в залата вече викаха и стъписан, лорд Беншай осъзна, че мнозинството от клана са на крака и поздравяват Мара. Най-сетне, след като вълнението започна да заглъхва, Господарката на Акома изгледа бившия Боен вожд.
— Беншай, предай жезъла.
Лордът на Чековара я погледна злобно. Поколеба се почти неразумно дълго, протегна късия дървен жезъл с изваяни церемониални фигури, обозначаващи ранга на Бойния вожд, и след като Мара прие символа на властта, я удостои с къс скован поклон и се оттегли до първия стол до подиума, мястото, запазено за втория най-могъщ лорд в клана. Другите се преподредиха съответно чак до стола, заеман преди от Мара. Владетелите с по-низши санове останаха по местата си.
След като редът се възстанови, Мара продължи:
— Всички вие ще бъдете сметнати за верни и предани приятели. От този момент насетне нека да се знае, че Хадама е отново клан и на име, и на дело. Защото, родственици, идат времена на изпитание, дни, пред които Нощта на кървавите мечове би могла да ни се стори дребно премеждие, ако не предприемем действия да ги предотвратим.
Спря и после отсече:
— Призовавам Честта на клана!
Тези официални думи предизвикаха вълна от стъписване. Лордовете възкликваха шумно, с изненада и ужас, защото с избора на фразата Мара невъзвратимо провъзгласяваше, че всичко, което предстои, засяга не само честта на Акома, а на целия клан. Никой лорд нямаше да се осмели на такъв ход по каприз или за нещо дребно, тъй като призивът обвързваше всяка фамилия в клана да застане с Акома. Ако Бойният вожд въвлечеше кланове в конфликт, стабилността на империята можеше да рухне. Не беше нужно да се напомня, че заплахата за обществения мир щеше да предизвика намесата на Великите. Повече от гнева на императора или дори от мъстта на боговете цураните се бояха от Събранието на магьосниците, чиито думи бяха закон.
Но Мара подклаждаше най-лошия страх: че може да прибегне до призив към клановата чест за свои лични цели.
— Първият дълг на клана Хадама е да служи на империята!
В изблик на облекчение всички в залата завикаха:
— Да! Да служи на империята!
— Казвам ви едно. Всичко, което ще предприема от този ден насетне, е не за славата на Акома, а в служба на империята. Вие, мои храбри и верни родственици, свързахте съдбата си с моята. Помнете думата ми, че каквото и да се случи, действам за доброто на всички.
Подмолните разговори замряха като при смяна на посоката на прилива. Мара подлагаше клана Хадама на ужасно бреме, защото с тези ритуални думи, „доброто на империята“, обричаше своя клан на курс, който можеше да свърши само с победа — или с пълно унищожение.