Но преди мърморенията да се слеят в общ протест, Мара продължи:
— От този ден всякакви партийни връзки извън клана приключват, освен тези със Синьото колело и Нефритеното око.
— Няколко лордове закимаха одобрително, докато други, заложили политическите си интереси другаде, се намръщиха недоволно. Но никой не я прекъсна. — Всички връзки с фракции извън клана трябва да бъдат известни на мен — настоя Мара. — Няма да принуждавам никого от вас да действа безчестно или да забрави клетвите си, но в предстоящите дни някои от нас ще разберат, че бивши приятели са се превърнали в най-жестоки противници. — Вдиша дълбоко и зачака някой да й се противопостави.
— Огледайте тази зала. Това е вашата фамилия, близките, на които можете да се осланяте. Древните кръвни връзки днес бяха подновени. Всеки тук, колкото и да е високопоставен, който вдигне ръка дори срещу най-низшия от моите родственици, вдига ръка срещу мен. Нашето кланово наследство беше пропаднало в разединение от поколения. Вече не. Защото който удари мой родственик, удря по мен. Армията ми беше раздвоена, милорди, и половината от воините ми под наскоро повишения Силов водач са в готовност да се отзоват на вашия призив. — Помълча, докато осмислят думите й, след което добави: — А когато предстоящите мрачни дни отминат, намерението ми е отново да се срещнем в тази зала и да не видим, че отсъстват лица между нас. Защото както майка птица шатра носи храна на малките си и разперва криле да ги прислони, така и аз ще бъда за вас тази, която храни семейството си и го защитава.
Повечето лордове в залата станаха на крака при тези думи, а тези с най-низш ранг и сила завикаха одобрително. Дори най-могъщите, които се оказаха изместени, бяха принудени да гледат новия си Боен вожд с почтителност. И макар на тъмното лице на лорда на Чековара да не се четеше възхищение към жената, отнела му върховенството в клана, той затаи злобата си и аплодира храбрите й думи.
Кевин го наблюдаваше и не му убягна горчивината, блеснала в очите му. Колкото и да беше стоплен от това, че господарката му бе дръзнала да превърне влиянието му върху мисленето си в публична политика, мидкемиецът се запита с тревога дали все пак не си е спечелила многото нови съюзници с цената на създаден нов смъртен враг.
Пазителят на Имперския печат спря изненадано, докато поднасяше бонбонче келджир към устата си, и видимо се оклюма, щом видя кой го е посетил. Надигна туловището си от възглавниците и едва потисна недоволното сумтене, докато оправяше гънките на робата си.
— Милейди Акома. Каква… изненада.
Явно просто беше профучала през обичайния лабиринт от слуги и го бе лишила от време за подготовка.
Бонбонът изведнъж се оказа досадна пречка. Пазителят на Имперския печат припряно го хвърли в купата, макар вече да беше развит и да се топеше в жегата. Избърса лепкавата си длан в пояса, понеже халатът, който носеше, бе с неудобно къси ръкави. И протегна ръка на гостенката си.
Мара прие подадената ръка и се остави да я поведат към мястото за сядане пред писалището му. След като намести туловището си на възглавничките, служителят изхъхри:
— Добре ли си?
— Добре съм, милорд Пазител.
— Говори се, че си се издигнала до върховенство в клана си. — Пазителят на Имперския печат побърза да си вземе бонбона. — Много чест носи това.
Мара наведе леко глава, приемайки комплимента.
Служителят засмука топящия се бонбон и рече:
— На какво дължа честта на тази визита?
— Мисля, че знаеш, Уебара. — Като го нарече по име, Мара намекваше, че държи да се отнасят с нея с цялата почит, дължима на новия й сан. Извади от ръкава си документ. — Държа поръчителство с Имперския печат за търговски права и искам правата ми да станат публично достояние.
Уебара се усмихна приятелски и сви рамене.
— Мара, можеш да направиш каквото пожелаеш. — Прибягването до първото й име на свой ред показа, че той все пак смята положението си във властта за равно на нейното. — Можеш да наемеш бегачи от Търговската гилдия на куриерите, за да разнесат вестта за изключителните ти търговски права до най-далечните краища на империята, все ми е едно.
Мара се постара да не издаде изненадата си.
— Предполагах, че в подходящия момент имперските куриери ще се заемат със задачата да разнесат тези съобщения.