— Ще го направят, ако аз им наредя. — Уебара огледа халата си над пъпа и махна залепнал за плата лист келджир. — Разломите обаче не са под имперски контрол и не ме засяга кой ги използва.
Мара едва овладя гнева си.
— Какво значи това? Аз притежавам изключителни търговски права!
Уебара отвърна с дълго подготвяна въздишка.
— Мара, нека бъда откровен. Държиш търговски права с варварския свят. Макар и да е спорно дали и на друг може да бъде поверен вносът на стоките, за които имаш лиценз, все пак нямаш монопол над използването на разлом на земите на друг. Никой от двата разлома не е под имперска юрисдикция.
— Кой ги контролира? — Въпреки усилията й въпросът й прозвуча язвително. Изтри запотените си длани, вече притеснена. Дръзкото й издигане предния ден се основаваше на използването на разрешението й за контрол над определени стоки, внасяни от Мидкемия.
Като много имперски служители, чийто пост съдържаше кухи формалности, носещи помпозност, но слаб престиж, Уебара веднага долови, че има надмощие.
— Първият разлом е на земите на някой си Нетоха от Чичимечас, близо до град Онтосет. — Самодоволното му държане съобщаваше по-ясно от думите, че този мъж може да се окаже труден за убеждаване, стигне ли се до разрешение за достъп за търговски цели.
— Къде е вторият разлом? — попита с едва прикрита тревога Мара.
Уебара отвърна с мазна усмивка:
— Другият разлом е разположен на север, някъде в Града на магьосниците. — Млясна с устни, щом остатъкът от келджира се разтопи, и със захаросан тон добави ненужното: — Контролира се от Събранието, разбира се.
Покровителственият укор в гласа му жилеше по-силно от обида. Мара се изправи без никакво дворцово изящество. Сигурна, че Пазителят на Имперския печат злорадства заради безсилието й, напусна бързо кабинета.
Кикотът, последвал я в коридора, остана нечут. Мара закрачи намръщена и потънала в трескави мисли. Военният й ескорт закрачи след нея, без някой да подаде сигнал. Господарката им беше твърде заета с грешката си, за да се занимава с такава подробност. Беше направила предположение и си беше платила. Залагайки на мощ, с каквато не разполагаше изцяло, беше допуснала, че повторното отваряне на разлома ще е под имперски контрол, както предишния. Тогава разрешителното й щеше да й осигури неоспорим достъп.
Но магьосниците бяха твърде капризни и могъщи, за да се обърне към тях, а този Нетоха определено можеше да се окаже недосегаем. Мара прошепна едно от любимите проклятия на Кевин. Който и да беше този лорд Нетоха, или които и да му бяха съюзници, тя щеше да възложи на Аракаси да оцени бързо силите и слабостите му. Трябваше да спечели достъп до разлома. Новоспечелената й позиция като кланов Боен вожд зависеше от това. Ако й попречеха, домът й щеше да се окаже с разклатени устои, както военно, така и финансово.
Макар да беше почти отчаяна, си наложи да диша спокойно и да върви все едно нищо не я тревожи — Тасайо не трябваше да разбере, иначе я чакаше бързо пропадане, не само за нея самата, а и за целия клан Хадама.
Аракаси се появи час след връщането й в градската къща. Все още възбудена от дилемата, свързана с търговските права, Господарката на Акома веднага го повика в градинския двор. Там, обкръжена от съвършено подкастрените лехи с цветя и песните на фонтаните, които не носеха утеха, Мара направо попита за сведения, свързани с Нетоха, на чието имение се твърдеше, че се намира разломът към варварския свят.
Сякаш беше предвидил нуждата й, Аракаси беше събрал изумително количество данни.
— Магическият портал не е разположен на земите на Нетоха случайно. Нетоха беше хадонра на ренегата магьосник Миламбер, който пребиваваше там преди прогонването му от Събранието. Проучванията ми установиха, че човекът е бил слуга или хадонра на предишния собственик на този нещастен имот.
Аракаси замълча. Според цуранското суеверие беше лошо да се заемат жилища или да се наемат слуги на паднали от власт. Когато лорд или фамилия загубеха благосклонността на боговете, вярваше се, че стоките, земите и персоналът също са прокълнати. Но Миламбер беше варварин и несъмнено невежа по такива въпроси. И лошият късмет беше подгонил и него. Аракаси сви рамене и продължи:
— Но докато двамата господари на Нетоха пострадаха от лошия късмет, той, изглежда, се издига. Благодарение на някаква далечна връзка успя да докаже родство с Чичимечас, на които по това време им трябваше капитал. Постигнаха споразумение. Сега Нетоха от Чичимечас е четвърти поред претендент за наследяването на управлението на малък дом и е в добри позиции в клана Хунзан.