И в този момент пазачите най-после дойдоха. Връхлетяха през вратата на детската с извадени мечове.
Зад Накоя малкият Аяки нададе гневен вой. Накоя се помъчи да вдигне лицето си от локвата изливаща се кръв. Не можа да види детето, само чу тупкането на босото му краче по дървения под. Погледът й помръкна и предсмъртната й мисъл беше, че кордата все още е оплетена между пръстите й. Не бе успяла да направи нищо повече, освен да принуди убиеца да използва ножовете си… Но момче, умряло доблестно от оръжие, все пак си беше умряло.
— Аяки — промълви тя, а след това, с разбито сърце: — Мара!
Мракът я погълна.
Кевин се хвърли напред, заби меча, изтръгна го и един от враговете падна с крясък в нозете му. Той го прескочи и се хвърли срещу следващия. Някъде в суматохата на битката се беше докопал до вражески щит и това бе спасило живота му. Беше понесъл удар в лявото рамо и леко посичане през ребрата. Движенията му бяха затруднени от острото парене. Кръв течеше по голата му кожа и се просмукваше в набедрената препаска. Всяко движение беше болезнено.
Вражеският войник размени три удара с него, преди да разбере, че се бие с роб. Изръмжа проклятие и се втурна напред покрай него. Кевин го промуши безцеремонно отзад.
— Умри за цуранската си чест — извика дивашки. — Богове, нека дребосъците си останат все така глупави!
Нека продължаваха да подценяват бойните му умения, за да може Мара да остане жива.
Но бяха твърде много. И връхлитаха още и още. Докато Кевин се обръщаше, за да задържи нов нападател, осъзна, че Акома не са просто обкръжени. Кръгът им беше пробит. Враговете нахлуваха през пробива и започнаха да секат по телата, налягали върху носилката, която пазеше Мара.
Мидкемиецът изкрещя като побеснял демон и прониза един от нападащите. Остави оръжието си в трупа и грабна от земята друго. Със същото непрекъснато движение изрита падналата носилка. Дървената рамка се свлече и изтласка няколко вражески войници назад. След това носилката тупна на земята и спря, с Мара и щита й от издъхващи телохранители прислонени под нея.
Кевин атакува над преградата.
— Назад, кучета! — Добави няколко мръсни цурански ругатни и се хвърли над отломките.
Оцапаното му в кръв почти голо тяло и демонският му рев стъписаха първите редици. Той стъпи върху стрела, усети ужилването на четириострия й връх, врязал се в петата му, отново изруга на ябонски и довърши на цурански:
— Туракаму дано ви изяде сърцата на закуска!
След това мечовете налетяха към него.
Не можеше да отбие толкова много. Нито имаше време да се чуди дали това, че бе използвал носилката като таран, е ранило Мара. Разбираше само, че ще умре, и перспективата никак не му допадаше.
Един меч посече пищяла му. Той се олюля, падна и се превъртя. Над главата му се вдигнаха оръжия, налитащи да го пронижат. Забиха се в земята на косъм от него. Усети как изхвърлената пръст го шибна в раменете. Отново се превъртя и вдигна щита нагоре в жесток удар по слабините на един, който се движеше много бавно. Тялото му най-сетне се вклини в обърнатата носилка, гърбът му намери опора и той се надигна с щита пред себе си. Ръцете го заболяха, докато вражеските удари се сипеха по щита, за миг задържани.
— Богове, това не може да продължи. — Проклятията му вече звучаха подозрително като хленч. А мечовете биеха неумолимо по щита, цепеха втвърдената кожа от нийдра и дървото отдолу, докато накрая той стискаше в ръцете си само трески. Много отдалече, може би някъде в гората, чу викове и трясък от друга битка.
— Проклети да сте, проклети да сте! — Изсмя се горчиво. — Не стига, че сме победени, ами искате и да ни насечете на парчета!
Мечът посече със съсък и захапа плът. Чернокоса глава тупна на постелята.
Стражът Акома не спираше да крещи и преди убиецът да падне, беше посякъл тялото му още три пъти. Трупът се свлече на купчина кървава плът и се затърчи върху възглавниците.
Оплискан с кръвта на тонга, разреван и ококорил очи, Аяки изпълзя изпод трупа. От раната на гърлото му бликаше кръв и той се хвърли безразсъдно срещу стената в опит да избяга от този ужас.
— Доведи Кейоке — извика воинът с плувналия в кръв меч на другия, който се беше навел над Накоя. — Може да има още убийци!
Плясъкът на сандали отекна зад паравана — още воини идваха през градината. Ударният водач бързо нареди да претърсят дворовете, а шестима мъже да обкръжат наследника на Акома.