Когато най-сетне си възвърна самообладанието, издиша дълго. Никога не й се беше налагало да прибягва до упражнението три пъти поред. „Проклет да е този мъж!“, каза си и повика слугите да приготвят банята й. „И проклета да е упоритата му гордост!“ Чу суетнята на слугите, разбързали се да изпълнят волята й, и се поправи: „Проклета да е всяка упорита гордост“.
Отново огледа другоземеца под червената светлина на залеза. Въпреки отворените паравани към градината, пропускащи вечерния полъх, в кабинета й нахлуваше зной. Пръстите на Кевин пак си играеха с ресните на възглавницата, навик, който никой цуранин нямаше да си позволи. Явно другоземецът най-после бе осъзнал последствията от това, че животът му бе пощаден. Гледаше напрегнато Мара, също както тя него.
Този странен красив — по някакъв чужд начин — роб я беше принудил да преразгледа дълго поддържани убеждения и да подложи на съмнение някои „истини“. В остатъка от предната нощ и през по-голямата част от деня Мара беше подреждала впечатления, чувства и мисли. На два пъти толкова се беше подразнила от тази необходимост, че беше изкушена да прати войници, за да го набият и дори убият, но осъзна, че импулсът произтича от личното й безсилие, и твърдо реши да не обвинява вестоносеца за вестта. А урокът беше ясен: нещата не са такива, каквито изглеждат.
По някаква странна причина искаше да надиграе този мъж в интимна версия на Великата игра. Предизвикателството се оформи в мига, в който той я беше принудил да се подчини на неговите правила. „Добре — помисли тя, докато го гледаше, — ти създаде правилата, но все пак ще загубиш“. Не разбираше защо е важно да надвие този роб, но намерението да го направи не отстъпваше на желанието й да види Минванаби рухнали в прахта. Кевин трябваше да й се подчини във всяко отношение, да й предложи същото неоспоримо покорство като всеки друг член на домакинството й.
Кевин беше при нея вече от десетина минути и я чакаше търпеливо да приключи с четенето на разни доклади. Тя направи първия ход, като каза:
— Искаш ли нещо за пиене? Разпитът може да се окаже дълъг.
Той прецени думите й достатъчно добре, за да разбере, че не предлага помирение, и поклати глава. След нова пауза тя попита:
— На вашия свят възможно ли е роб да се освободи?
Устата на Кевин се изви в насмешка.
— Не в Кралството, защото там като роби се продават само осъдени до живот престъпници. Но в Кеш и Квег роб, който е угодил на господаря си, може да си спечели свободата като награда. Или може да избяга и да се прехвърли през границата. Случва се.
Мара се загледа в ръцете му. Пръстите му перваха ресните един след друг. Чувствата му можеха да се прочетат като на свитък. Разсеяна от неговата откритост, Господарката направи усилие да продължи посоката на мисълта си, да проучи невероятната си хипотеза още стъпка напред.
— И след като прехвърли границата, такъв беглец би могъл да натрупа богатство и да живее с чест сред другите хора?
— Да. — Кевин тупна коленете си с длани и отвори уста да добави още, но Мара го прекъсна:
— В такъв случай вярваш, че ако намериш път обратно през разлома до вашия свят, би могъл да си възвърнеш позицията, честта и титлата си?
— Лейди — каза Кевин с покровителствена усмивка, — не само бих си възвърнал предишната позиция. Бих си спечелил почести с това, че съм успял да избягам от враговете си, че отново заставам на бойното поле срещу тях и давам надежда на бъдещи пленници, че могат също да намерят свобода. В моята страна за един пленен войник да избяга… е дълг.
Мара повдигна вежди. Отново бе принудена да преосмисли възгледите си за чест и вярност и кое е най-важното за човек. Думите на варварина звучаха логично по някакъв странно обезпокояващ начин. Тези хора не бяха необуздани или глупави, просто действаха според принципите на някаква странна култура. Тя упорито заразчепква тази идея. Ако в обществото на Кевин непокорството му се възприемаше като героизъм, то в поведението му имаше някакъв извратен смисъл. Да водиш с личния си пример беше идеал, познат на цураните. Но да търпиш унижение… падение… за да можеш един ден да се върнеш и отново да се опълчиш на врага… Главата й се замая от идеи, които до този момент беше смятала за напълно противоречиви.