Културата на Кевин предлагаше странни възгледи, като балсам против непрекъснатите болки от страха. Хрумна й, че трябва да държи варварина близо до себе си, както за да се наложи над него, така и за да взима от тази объркваща съкровищница на идеи, която той носеше със себе си.
Вече бе по-добре запозната с привичките на новите роби и прецени, че ще е най-безопасно да държи подстрекателя им далече от тях. Без Кевин, както бе докладвал главният надзирател на робите, варварите бяха по-малко склонни към недоволство и непокорство. А ако Кевин беше до нея през повечето й ежедневни дейности, то наблюденията му от първа ръка на висшата цуранска култура можеха да му дадат по-добра възможност да приложи ума си в решаването на проблемите й — потенциално безценна перспектива. За тази цел, реши Мара, трябваше да му позволи да научи нещо за залога, който бе изложен на риск. Трябваше да го запознае със своя враг и да му даде възможност да разбере какво ще загуби той, ако Десио от Минванаби победи Акома.
Следващия път, в който Кевин подхвърли личен въпрос, Мара притвори клепачи, за да създаде впечатлението за момиче, канещо се да сподели нещо доверително. След това, надявайки се, че постъпва правилно в рамките на неговата чужда култура, го погледна открито.
— Не бива да очакваш, че ще отговоря на това.
Ранимостта, която се прокрадна в думите й, беше отчасти искрена и това порази Кевин. Тя не беше отчуждена или ледена, бе просто млада жена, която се бори да справи с управлението на внушителна финансова империя и с командването на хиляда войници. Мара реагира на смутеното му мълчание със закачливо лукавство.
— Ще действаш като мой личен роб — заяви тя. — Тоест ще ходиш навсякъде, където ходя аз, и ще можеш с наблюдения сам да откриеш отговора на въпроса си.
Кевин се напрегна. Беше доловил пресметливостта зад дяволитостта й и изобщо не му беше смешно. Притесняваше го това, че ще бъде отделен от хората си, както и фактът, че не можеше да отгатне мотива й. Пръстите му разсеяно заиграха с ресните. Мара го наблюдаваше изпод спуснатите си мигли: отново ставаше непокорен. За да не рискува да посегне за втори път на особата й, плесна с ръце на слугите. Сигналът, който използва, също тъй предупреди пазачите зад вратата и те отвориха паравана и застанаха на прага.
— Отведи роба в жилищата — заповяда тя на кланящия се слуга. — До сутринта да му е взета мярка за домашен халат. Ще му бъдат възложени задължения на личен слуга.
Кевин настръхна, щом слугата го хвана за лакътя. Бдителността на стражите не му беше убягнала и с един последен злобен поглед към Мара той се остави да го поведат. Слугата беше с една глава по-нисък от него и той в движение разшири крачката си, така че дребният мъж заподтичва след него да го догони.
На прага Люджан избута шлема си от челото.
— Разумно ли е това, лейди? Трудно можеш да накараш този варварин да се държи цивилизовано, освен ако не го водиш на каишка. Каквото и да кроиш, дори лишен от разум като мен може да види, че той разбира играта ти.
Мара вдигна брадичка.
— И ти ли? — Гледаше го строго, но не можа да скрие веселието си. — Накоя вече ме смъмри вчера, че уча зли неща от демони. Аракаси заяви, че варварите разсъждават криво като потоци, криволичещи в блата, а Кейоке, който обикновено има разум, не иска да каже нищо, което значи, че не одобрява.
— Пропусна Джикан, господарке — подхвърли насмешливо Люджан.
Мара се усмихна, после въздъхна.
— Многострадалният ни Джикан се е обзаложил с кухненския персонал, че моята глутница мидкемийци ще се избият взаимно до следващия сезон. Да не говорим, че дърветата за полята на нийдра ще останат неизсечени и че ще ядем теленца, за да държим ниска цената на зърното.
— Или ще се разорим — добави Люджан с една октава по-високо от обичайното, в лукаво подражание на дразнещото хленчене на хадонрата.
Възнагради го изненаданият смях на господарката му.
— Зъл човек си, Люджан. И ако не беше способността ти да ме разсмиваш непрекъснато, отдавна щях да съм те пратила в блатата да пазиш гъмжащи от насекоми колиби. Остави ме и върви си почини.