Коментарът, който Кевин едва чу, докато се отдалечаваше, беше близък до неприличие, предвид присъствието на Господарката. В изблик на злобен гняв Кевин съжали, че не може да се сбие, а след това, със също толкова изненадваща прямота, осъзна, че всъщност ревнува.
— Проклети да сте и двамата — изсумтя под нос.
Да си помисли изобщо за близост с Мара означаваше да си изпроси да го обесят на най-близкото дърво, може би с главата надолу над бавен огън. Ако спечелеше нещо от тази жена, нямаше да е с флиртуване. Някак, въпреки всичките очаквания и традиции, щеше да измисли начин да стане отново свободен.
Външният двор беше прашен, сякаш дъждовете от предната нощ бяха сън, разпръснат от слънчевата светлина. И беше пълен с нийдри и фургони. Виковете на коларите и мученето на воловете усилваха суматохата. Роби тичаха насам-натам с фураж, купи с тиза и съдове с вода. Кевин закрачи през тази бъркотия, все още ядосан, и за малко да стъпче Джикан.
Дребничкият хадонра изрева възмутено и отскочи. Вдигна глава, очите му обходиха мускулестата гръд на Кевин, която оскъдният халат едва покриваше, и той се намръщи с ярост, каквато господарката му никога не беше виждала.
— Какво се мотаеш тук?
Кевин обезоръжаващо повдигна вежди.
— Разхождам се.
Лицето на Джикан потъмня като буреносен облак.
— Вече не. Вземи леген и занеси вода на робите в кервана. Внимавай как вървиш и гледай да не обидиш някого от свитата на Шинцаваи, че, кълна се в боговете, ще заповядам да те обесят!
Кевин изгледа дребничкия хадонра, който винаги изглеждаше плах като мишка пред Господарката. Макар и по-нисък с цяла глава, Джикан не отстъпваше. Дръпна легена от ръцете на един минаващ покрай тях роб и мушна с ръба му Кевин в корема.
— Хващай се на работа!
Едрият мидкемиец изпъшка и отскочи, щом плисналата студена вода намокри слабините му.
— Проклятие — измърмори и хвана легена, преди да се доизлее върху мъжеството му.
Джикан се обърна и тръгна нанякъде. Загубил шанс да се промъкне незабелязан през гъмжилото, Кевин намери водоносеца и послушно напълни легена. Понесе плискащата се вода през прахоляка и навалицата и я предложи на двама изпечени от слънцето роби, седнали на задницата на натоварен със стока фургон.
— Я, ти си от Кралството — рече по-високият, рус и с два белещи се струпея на лицето. — Кой си? Кога те плениха?
Казаха си имената и Кевин подаде легена на по-ниския, тъмнокос и с превързана дясна ръка, с някак странно студен поглед. Оказа се скуайър от Крудий и не му беше познат, но другия, който се представи като Лаури, май го беше виждал някъде.
— Възможно ли е да сме се срещали? — попита го Кевин, след като взе легена от скуайър Пъг. Русият сви рамене с малко театрална дружелюбност.
— Кой знае? Скитах из Кралството като менестрел и съм пял неведнъж в двора в Зюн. — Лаури присви очи. — Ти да не си барон…
— Шшт — предупреди го Кевин. Огледа се бързо да се увери, че не са ги подслушали. — Една дума за това и съм труп. Офицерите ги убиват, забрави ли?
После попита двамата си съотечественици какво ги е сполетяло след плена.
Смуглият и някак загадъчен Пъг го изгледа твърдо.
— Бързо се учиш. Скуайър съм и ако бяха разбрали, че това означава дребен благородник, щяха да ме убият още първия ден. Но не разбраха. Казах им, че съм слуга на херцога, и решиха, че е черна работа. — Огледа забързаните покрай тях роби на Акома, чиято единствена грижа бе да изпълняват нарежданията на хадонрата. — Нов си за тази робска работа, Кевин. Добре е да запомниш, че цураните могат да те убият без никакви угризения, защото вярват, че един роб не притежава никаква чест. Кевин от Зюн, внимавай много, защото участта ти може да се промени по най-случайна прищявка.
— Проклятие — измърмори Кевин. — Значи не дават хубави моми за добро поведение?
Лаури се ококори, а след това се разсмя гръмко. Смехът му привлече вниманието на един воин Шинцаваи, той извърна глава към тях и мидкемиецът млъкна и се сви. След миг войникът им обърна гръб и Лаури въздъхна и каза:
— Не си загубил чувството си за хумор, като гледам.
— Ако не можеш да се смееш, все едно си умрял — отвърна Кевин.
Лаури избърса лицето си с топнат в легена парцал и рече:
— Омръзна ми да го повтарям на това джудже.
Пъг го изгледа със смесица от обич и досада.
— И това го казва глупак, който едва не загина, за да ми спаси живота. — После въздъхна. — Ако онзи млад благородник Шинцаваи не беше в блатата… — Тонът му стана сериозен. — Всички мъже, които бяха пленени с мен през първата година на войната, са мъртви, Кевин. Научи се да се приспособяваш. Цураните имат едно понятие за уал, онова съвършено място вътре, където никой не може да те докосне. Докосна с пръст Кевин по гърдите. — Там вътре. Научи се да живееш там вътре и ще се научиш да живееш тук отвън.