— Тасайо най-после е измислил план как да победим Акома — започна Десио, след като Първият съветник зае мястото си на възглавниците под церемониалния подиум.
— Това е добре, милорд — отвърна Инкомо. — Току-що получихме вест за нашата засада на кервана с тиза на Акома.
— Как мина? — Десио се наведе напред, обзет от нетърпение.
— Лошо, милорд. — Изражението на Инкомо бе вдървено. — Победени сме, както се очакваше, но цената е много по-висока от предвиденото.
— Колко висока? — Гласът на Тасайо прозвуча отчуждено.
Инкомо измести тъмните си очи към братовчеда и бавно отвърна:
— Всички мъже, които пратихме, са убити. Петдесет ездачи.
— Петдесет!? — възкликна Десио отвратено. — Проклета жена! Нима всеки ход, който избере, трябва да й печели победа?
Тасайо се потупа с пръст по брадичката.
— Може така да изглежда засега, братовчеде. Но победата е в последната битка. Рано или късно ще разберем къде Мара е уязвима. — Погледна Инкомо и попита: — Как врагът ни постигна такъв пълен успех?
— Лесно — отвърна Първият съветник. — Имаха три пъти повече охрана, отколкото очаквахме.
Тасайо помисли над това, отпуснал неподвижно ръце на коленете си. После каза:
— Очаквахме да знаят, че ще ги нападнем. Това, че са сложили толкова много охрана, ни казва две неща: първо, че си пазят стоката като зениците на очите си, и второ… — Очите му се разшириха от внезапно хрумнала му идея. — Онзи проклет кошер чо-джа трябва да ражда воини като нефритени мухи!
Десио го изгледа объркано.
— Какво общо има това с разкриването на шпионите на Акома?
Инкомо приглади халата си със суетенето на птица, оправяща разрошените си пера, и с показно търпение уточни:
— Нашето нападение целеше да проследи изтичания на информация. И иначе твърде способният Началник на шпионите на Мара току-що потвърди вината на един или и на тримата заподозрени в нашето домакинство. Всичко е в точния разчет, милорд Десио. Ако бяхме подготвили атака срещу някой по-съществен търговски товар от зърното, целта ни със сигурност щеше да бъде забелязана.
— Напълно възможно е тук да се разиграва нещо друго — каза Тасайо. — Толкова рехав гарнизон като на Мара едва ли щеше да реагира с толкова сила на такава дребна заплаха. Тази свръхреакция е многозначителна. — Замълча и се навъси. — Да допуснем, че действието ни по някакъв начин е осуетило важен план на Акома. Да допуснем, че току-що сме се натъкнали на следващия им ход против нашите интереси. Държали са отчаяно да не пленим тази стока, готови са били да заплатят цена много над цената на зърното или нищожна загуба на чест с изоставянето на малък керван.
— Виж, това наистина си струва да се проучи — намеси се Инкомо. — Нашият пълномощник в Сулан-Ку съобщава, че след нападението ни Акома са удвоили охраната на всичките си търговски кервани. Кръжат слухове, че под всяка крина зърно лежат скрити тайни стоки. Ако се съди по оживената потайна дейност, бихме могли да заключим, че става въпрос за истинско съкровище. Съкровище, което нашите врагове са решени на всяка цена да запазят в тайна. — Възбудата му се стопи в обезсърчена въздишка. — Как съжалявам, че нямаме осведомител във вътрешния кръг на домакинството на Мара! Нещо важно е в ход тук, нещо, което за малко почти да открием при набега си при Сулан-Ку. Иначе защо едно нищожно нападение ще предизвика толкова старателно противодействие?
Десио се пресегна за чашата си и разбърка последните бързо топящи се парчета лед.
— Пратила е вестоносци и в Достари. Несъмнено за да покани Чипино от Ксакатекас на преговори, щом се върне от границите. Ако приеме, Акома почти със сигурност ще спечелят съюз.
Тасайо, равнодушен пред възможността за такъв неприятен развой, каза:
— Да го оставим това засега, братовчеде. Имам дългообхватен план за Мара. Може да отнеме две години, докато се осъществи.
— Две години! — Десио тресна чашата си на страничната масичка. — Ако онзи кошер на чо-джа ражда воини, всяка пролет именията на Мара ще стават все по-недосегаеми.
Тасайо махна с ръка.
— Нека Мара да укрепва силите си у дома. Защото няма да се разправим с нея на собствения й терен. Мина времето, когато можехме да мечтаем, че ще завладеем имението й със сила. — Гласът му стана замислен. — Бихме спечелили, разбира се, но ще сме толкова изтощени, че няма да оцелеем от сигурната атака на други врагове. На мястото на Чипино от Ксакатекас или Андеро от Кеда бих се зарадвал от едно открито стълкновение между Акома и Минванаби.