Десио се дразнеше, когато някой друг се опитваше да му казва какво да прави, и сърдито засмука последното кубче лед между зъбите си. После каза:
— Може да съжаля, че така припряно обрекох кръвта на Минванаби, ако не успеем да съкрушим Акома. Надявах се, че това ще подтикне хората ни да решим проблема по-бързо. Но Червеният бог не ни даде срок… — Погледна към тавана и направи знака за късмет, в случай че е сгрешил. — Тъй че може би ще е добре да продължим предпазливо. Не можем да хабим по петдесет опитни воини за всеки маловажен керван със зърно, нали така? — Кимна и добави: — Да чуем плана ти, братовчеде.
Тасайо не отговори пряко, а попита Първия съветник:
— Още ли действат контрабандисти между империята й пустинните земи в Цубар?
Инкомо сви рамене.
— Почти сигурно. Номадите все още ламтят за луксозни стоки, особено нефрит и коприна. И трябва да внасят мечове отнякъде, тъй като в пустинята не виреят смолисти дървета.
— Тогава предлагам да пратим емисар до руините на Банганок и да предложим на номадите оръжия, нефрит и богати подкупи, за да подновят набезите си на границите.
— Да, така силите на Ксакатекас ще са ангажирани — изпревари Десио мисълта му. — Връщането му на континента ще се забави, заедно с всякакъв възможен съюз с Мара.
— Това е най-малкото предимство, милорд. — Тасайо измъкна пръстите си от ръкавицата за стрелба, разтърка длани, сякаш да ги разгрее, преди да стисне дръжката на меча, и очерта стъпките на дръзкия си план.
Минванаби щяха да развият отношения с пустинните разбойници, като започнат с подкупи, за да задържат силите на Ксакатекас ангажирани в отбраната. За две години подкупите щяха да нарастват и да създадат привидност за съюз. Войници на Минванаби щяха да се влеят в отрядите по границата, преоблечени като племенни съюзници. В точно преценен момент на границите на империята щеше да се извърши мащабно нападение. На спешно заседание Висшият съвет щеше да заповяда на Господарката на Акома да се притече на помощ на Господаря на Ксакатекас.
Лицето на Инкомо светна.
— Мара ще трябва лично да поведе подкрепленията си или да провали опитите си за сключване на съюз. А ако предложи нещо по-малко от пълна подкрепа на бойното поле, ще докаже, че обещанията й са неискрени.
— Ще бъде отвлечена далече от именията си, с повечето си чо-джа — намеси се Десио. — Ще можем да извършим набези.
Тасайо го накара да замълчи, с леко повдигане на веждата.
— Още по-добре, братовчеде. Много по-добре. — Продължи, като изреждаше на пръсти точките на плана.
Мара нямаше никаква военна подготовка, а единственият й офицер с полеви команден опит беше Кейоке. Ако призоваването й на оръжие в Достари бъдеше разчетено изненадващо, щеше да й се наложи да оголи външните си владения, да наеме външна охрана за попълване на гарнизоните с по-малко стратегическо значение и след това да остави ядрото на владенията си под грижата на някой наскоро повишен офицер. Или трябваше да възложи на Кейоке да пази фамилното й натами и самата тя да се изложи на риск. Тасайо обясни:
— Изолирана в Достари, далече от всякаква помощ от своя клан и съюзници, Мара е обречена. Никакви чудеса няма да могат да я спасят. Ще се озове сама на избран от нас терен и ще е принудена да разчита на водачеството на неопитен офицер.
— Облиза устни и се усмихна. — Ако не друго, ще ни свърши работа неподготвеността й. Може да бъде убита или пленена от пустинни разбойници или, най-малкото, да не изпълни възложената й задача и да си спечели гнева на Ксакатекас, като в същото време загуби ядрото на армията си.
— Интересно — каза Инкомо. — Но слабото звено е очевидно. Кейоке няма да допусне задачата да бъде провалена.
Тасайо плесна ръкавицата за стрелба в дланта си и се усмихна широко.
— Точно затова Кейоке трябва да бъде премахнат. Трябва грижливо да се подготви набег, който да го прати при Туракаму. А Мара да получи призива за помощ от Висшия съвет в деня на смъртта на своя Боен водач. — Тасайо беше съвсем спокоен.
— След смъртта на Кейоке Мара ще трябва да остави благополучието на Акома в ръцете на по-низши слуги, Ударен водач Люджан, най-вероятно, онази пърхаща буболечка, нейния хадонра, и старата дойка, която нарича Първа съветничка. Сред тях може да се намери някой, когото да можем да купим.