Колкото и привлекателен да беше Хокану, мисълта да се върне в леглото на който и да било съпруг я караше да потръпва. Все още я спохождаха кошмари за изблиците на ярост на покойния й съпруг и помнеше синините, които й беше нанасял в страстта си. Не, нямаше никакво желание да окуражава близостта на мъж.
И все пак, когато малкият керван на Хокану се беше скрил от погледа й, Мара се беше изумила колко бързо е изтекло времето. Компанията на младия мъж я беше радвала. Не се беше чувствала удобно в нито един момент, докато той беше в имението, но близостта му и веселият му нрав й липсваха.
Чу приближаващи се стъпки, обърна се и видя висока дългокрака фигура.
— Ето те и теб — каза високо мидкемиецът.
Мара винаги се изумяваше от прямотата му и от лошите му обноски, но те така я привличаха.
— Търся те от залез-слънце — продължи Кевин, докато крачеше по криволичещата пътека между храстите кекали. — Попитах Накоя, обаче старата вещица само изсумтя и сви рамене. Слугите гледаха нервно, когато ги заговорих, така че накрая трябваше да проследя Люджан, докато сменяше охраната.
— Сигурно е разбрал, че го следиш — каза Мара. Не й се искаше да повярва, че най-добрият й войник е толкова небрежен в задълженията си.
— Разбира се. — Кевин заобиколи последната леха и спря пред нея. — Обсъдихме тънкостите на меча. Вашите стилове се различават от нашия. Е, нашите са по-добри, естествено.
Подразнена от това, че преднамереното му заяждане винаги действа, Мара вдигна глава. Видя, че се е ухилил в очакване на възражението й, и осъзна, че си играе с нея. Реши да не се поддава и огледа новото му облекло.
Фенерът осветяваше Кевин в профил, обагряше в меден цвят вълнистата му коса и очертаваше дългите широки ръкави на бялата риза, току-що взета от шивачката. Над нея носеше жакет, плътно стегнат около кръста, клинът бе плътно впит в дългите му мускулести крака. Неутрално сивият цвят му прилягаше, защото на неговия фон изпъкваше косата, брадата и тъмният тен на лицето му, и това някак правеше сините му очи още по-напрегнати. Мара погледна надолу и видя, че ефектът е развален от изтърканите сандали, които му бяха дали в деня на пристигането му. Разбрал какво гледа, Кевин се засмя.
— Ботушите още не са довършени.
Изглеждаше много екзотично, дори изящен по някакъв варварски начин. И освен това този път спази правилата за вежливост и се поклони в мидкемийски стил, от кръста.
— Така ли показвате уважението си на своите дами в Кралството? — попита малко язвително Мара, най-вече защото не можеше да откъсне очи от широките му, още по-широки от бухналата риза рамене.
Кевин й отвърна с лукава усмивка:
— Не точно. Ще позволиш ли?
Мара кимна — и се стъписа, щом той се наведе и взе ръката й.
— Поздравяваме дамите си ето така.
И уверено допря пръстите й до устните си. Милувката беше много лека, едва доловимо докосване на плът до плът. Мара потръпна и се вцепени, готова да издърпа ръката си.
Но волностите на Кевин не бяха приключили. Усещането, че е облечен подобаващо, и прохладата на нощта му вляха душевна дързост. Задържа я по-здраво, не толкова, че да не може да се отскубне, но достатъчно, за да я принуди да се бори или да му се покори.
— Понякога каним дамите си на танц — каза той и я издърпа да стане, леко я прихвана около кръста и я завъртя в кръг на светлината на фенера.
Мара се засмя изненадана, но изобщо не се почувства застрашена. Зарадвана, че я отвличат от терзанието на мрачните спомени, Господарката на Акома се отдаде на този рядък миг на веселие. И покрай задъхания смях на Кевин и тежкото ухание на цветята откри, че допирът му е приятен. Силата му не плашеше, а я стопляше. Мъничка като кукла в ръцете му, тя се опита да влезе в стъпките му, но не знаеше дивашкия му танц. Краката й се изпречиха на пътя му, той отстъпи и тя усети как мускулите му се стегнаха. Имаше рефлекси, бързи като на котка, но стъпката, която направи назад, за да запази равновесие, се заплете катастрофално в кошницата с цветя на пътеката.
Кошницата се обърна и засипа камъчетата с кекали. Кевин залитна и повлече Мара със себе си. Падането стана твърде бързо, за да може Господарката да извика. Усети как Кевин се извърта, за да омекоти падането й, и се просна върху гърдите му, леко задъхана и все още в ръцете му. А те се плъзнаха по гърба й и спряха на кръста й.