Кевин преметна крак през пейката и се обърна към нея.
— Лейди? Нещо не е наред ли?
Тревогата в гласа му съкруши сърцето й. Тя се помъчи да надвие сълзите — и загуби.
— Защо плачеш? — прошепна Кевин.
Придърпа я към себе си и я задържа трепереща до рамото си. Мара се напрегна, очакваше всеки момент ръцете му да станат жестоки, да замачкат по дрехите й и да потърсят най-нежните й части. Но нищо не се случи. Кевин просто я държеше, без да се движи, и след време страхът й я напусна. Мара осъзна, че няма да е груб, а само ще й предложи утеха.
— Какво те разстрои? — попита той.
Мара се размърда, а след това се предаде на топлината му и се отпусна на гърдите му.
— Спомени — промълви тя.
Този път ръцете на Кевин се стегнаха. Той я хвана здраво, повдигна я и я отпусна в скута си.
Тя едва се сдържа да не изпищи. Лицето й пламна от срам, че е толкова близо до унижението. Още миг и щеше да повика Люджан, но Кевин я погали по косата, нежно както преди малко, и облекчена, тя заплака отново.
— Спомените ти сигурно са болезнени — каза той в ухото й. — Никога не съм виждал красива жена толкова уплашена от мъжко внимание. Сякаш някой те е бил, докато друг щеше да те целува нежно.
— Бунто — промълви Мара почти шепнешком. Студенината й бе неочаквана и предизвикана от негодувание, на което никога не се беше предавала, освен насаме с Накоя. — Обичаше да пребива жените си. Конкубинката му, Теани, харесваше такива насилия. — Помълча, после добави: — Не мисля, че аз бих могла. Може би това ме прави страхлива. Все едно. Просто се радвам, че вече нямам съпруг, с когото да споделям ложето си.
Кевин мълчеше, потресен до гняв. Хвана брадичката й в шепата си и я извърна към себе си.
— В моята земя съпруг, който удари жена си, е престъпник.
Мара се усмихна вяло.
— Колко различни са културите ни. Тук една жена няма никаква власт над съдбата си, освен ако не е Управляваща господарка. Един мъж може да властва над съпругата си като над робиня и в очите на другите мъже нейното покорство го прави още по-мъжествен.
Гневът на Кевин вече можеше да се долови в гласа му.
— Значи вашите лордове не са по-добри от варвари. Мъжете трябва да се отнасят към жените си с уважение и доброта.
Тръпка на възбуда прониза Мара. Накоя многократно я беше уверявала, че не всички мъже се държат като Бунтокапи. Все пак това, че имаха даденото от боговете право да бъдат жестоки, я беше принудило да не се довери дори на Хокану, чието поведение външно изглеждаше добронамерено. След като не бе посмяла да се отдаде на любовник от собствената й култура, с Кевин се чувстваше странно безопасно.
— Значи вашите хора се отнасят към жените и любимите си като с цветя, обичат ги, без да им причиняват болка?
Кевин кимна. Пръстите му галеха раменете й леко, като пърхащи крилца на малки птици.
— Покажи ми — прошепна Мара. Допирът му я възбуждаше и тя усети през клина му натиска на възбуденото му мъжество.
Веждите на варварина се повдигнаха закачливо.
— Тук ли?
Болката вътре в нея се усили, стана непоносима.
— Тук — тихо каза тя. — Тук, сега, заповядвам ти. — Когато я погледна, готов сякаш да възрази, тя добави: — Никой няма да ни безпокои. Аз съм Властващата господарка на Акома.
Дори сега не можеше да се отпусне, сякаш очакваше всеки момент да се отнесат грубо с нея. Кевин усети, че е напрегната.
— Лейди — промълви тихо, — точно сега властваш не само над Акома.
Наведе глава и я целуна по устните.
Допирът му беше мек като шепот. Успокоена, тя се отдаде почти мигновено. Нежността му разпали желанието й и тя се притисна до него, искаше повече. Но дланите му я докосваха съвсем леко. Той погали гръдта й през тъканта на робата и нежността му я влуди. Зърното й стана твърдо и горещо. Искаше пръстите му по голата си кожа по-отчаяно от всичко, което бе пожелавала някога.
Той не се подчини. Не веднага. Държеше се като истински варварин, все едно че самият й халат беше скъпоценност. Мара простена и затрепери. Зарови в ризата му в желанието си да го усети, но пръстите й се заплетоха в непознатата дреха и когато стигнаха до кожата му, тя се поколеба. Изгаряше от желание да му върне това, което й даваше, но не знаеше как.