— Искам списък на всички наши източници на доход, които смяташ, че може да са уязвими от враговете ни — почна Мара. — Трябва да има други сделки, освен интересите ни в коприната, които Десио би могъл да ощети, било като подбие цените или като подкупи гилдиите, които оценяват качеството на стоките ни. Има пазари, които би могъл да задуши, търговски маршрути, които да разстрои, агенти, които да подкупи, и купувачи, които да заплаши. Може да потопи лодките ни, да преобърне фургоните ни, да подпали складовете ни. Нито едно от тези неща не трябва да се допусне.
— Стилът на Десио, изглежда, не е такъв — отвърна й сух глас от входа към градинските алеи. Аракаси пристъпи през леко отдръпнатия параван, като сянка на фона на мъгливата утринна сивота.
Мара едва успя да потисне изненадата си. Кейоке и стражите в коридора пуснаха дръжките на оръжията си. Началникът на шпионите се поклони и застана между съветниците. Намръщеното му чело подсказваше, че има да каже важни неща. Мара го покани с жест и Главният шпионин седна до масата и сплете дългите си пръсти в скута си.
Продължи все едно бяха очаквали тъкмо неговата поява.
— Само че младият Господар на Минванаби все още не е управлявал достатъчно дълго, за да си създаде кой знае какъв стил. — Поглади замислено дългия перчем на търговец на темето си, който си беше пуснал за прикритие по пътя. — Едно обаче е ясно: Десио харчи огромни суми за нещо. Пазарите оттук до Амболина са задръстени със стоки на Минванаби и ако се съди по оскъдните сведения от нашия служител, работещ при Десио, бих допуснал, че повечето от тези необяснимо големи суми се влагат в подаръци, подкупи и услуги.
Развълнувана от тази новина, Мара прехапа устна.
— Подкупи за какво? Трябва Да има някакъв начин да го разберем…
Дълбокият глас на Кейоке я прекъсна:
— Тази сутрин войниците ми хванаха непознат пастир, дебнещ в полята за нийдра по границата с именията на Тускалора. Отведоха го за разпит, но умря — прониза се с камата си, вместо да издаде името на истинския си господар.
Очите на Аракаси се присвиха замислено, а Накоя каза:
— Сигурно е бил някой от шпионите на лорд Джиду, пратен да провери охраната на моста над клисурата. — Първата съветничка присви устни, сякаш мисълта за южния съсед на Акома донесе неприятен вкус в устата й. — Добивът от чоча-ла на Тускалора е почти готов за пазара и сигурно вече дори тъпият хадонра на Джиду трябва да се е сетил, че фургоните му няма да използват моста на Мара, без да плати налог за преминаването.
Началникът на шпионите се наведе рязко напред.
— Не бих заложил на възможността пастирът да е бил на Джиду.
Мара кимна.
— Не отхвърлям подозренията ти с лека ръка, Аракаси. — Обърна се към Кейоке. — Трябва да пратим патрул да пази границите на лорд Джиду — ненатрапчиво, разбира се. Воините му са добри, но може да не разбират колко много биха спечелили враговете ми, ако добивите на господаря им изгорят.
Кейоке кимна и свъси вежди, докато обмисляше деликатната задача. Лорд Джиду можеше да е разпуснат и да пилееше пари, но войниците му бяха добри.
Джикан плахо предложи съвета си.
— Лорд Джиду наема сезонни работници от Неш; иска да му помагат в жътвата, когато добивът му е обилен. Тази година беше плодородна. Сигурно някои от воините ни биха могли да се предрешат като събирачи на чоча-ла и да се внедрят сред работниците на полята. Надзирателите няма да познават всяко чуждо лице и след като хората ни няма да привлекат внимание, присъствието им може да мине незабелязано много дни.
Кейоке разшири предложението.
— Да, и още по-добре: за честта на нашите воини бихме могли да устроим бойни маневри по ливадите до именията на лорд Джиду. Наши работници може да се внедрят в групите събирачи на Тускалора и ако възникне опасност, могат да се измъкнат и да предупредят бойците ни.
Мара кимна решително и каза:
— Да. Направете го.
Освободи съветниците си, като увери Джикан, че ще проучи донесените за прегледа финансови доклади следобед.