След това, необичайно разсеяна и унила, се оттегли в градината, за да потърси утеха. Но пътечките между разцъфналите храсти кекали изглеждаха самотни и пусти в утринната светлина. Усилващата се дневна горещина я потискаше. Докато се скиташе безцелно между ухаещите цветове акаси, мислите й отново се върнаха към последните нощи в прегръдките на Кевин. Онова, което бе изпитвала тогава, й се струваше дълбоко истинско и от отсъствието му я заболя все едно, че беше загубила част от себе си. Хрумнаха й хиляда извинения да го повика — само за малко, за да отговори на някой въпрос, да поиграе с Аяки или да изясни някое правило в играта, която съотечествениците му наричаха „ашици“…
Очите й се напълниха със сълзи, Мара стъпи накриво и се спъна в един изправен край пътеката камък. Обзе я гняв. Нямаше нужда от извинение, тя беше Мара, Управляващата господарка на Акома! Можеше да заповядва на робите си каквото и когато поиска, без обяснения пред никого. Осъзнала собствената си глупост, тя се стегна, изпълнена с вътрешна решимост. Домът й се бе озовал на ръба на разрухата след смъртта на баща й и брат й. Не трябваше да прави нищо, с което да рискува да си навлече недоволството на боговете. Ако се провалеше, ако нарушеше обичаите на предците си, поддавайки се на сърдечното увлечение, всеки поданик на Акома, от най-нищожния слуга в кухнята й до нейните обични съветници, щеше да пострада. Дългите им години вярна служба и честта на фамилното й име не трябваше никога да бъдат жертвани заради любовта с един роб. Накоя беше права. Кевин представляваше опасност за нея и най-добре беше да го остави без съжаление.
„Проклет варварин“, помисли тя раздразнено. Толкова ли не можеше бързо да си научи мястото и да стане истински роб? Не можеше ли да сложи край на отровното си, гибелно мислене? В объркването й се прокрадна тъга, смесена с яд към самата нея. „Аз съм Управляваща господарка — сгълча се тя. — Би трябвало да знам какво да правя“. И си призна отчаяно: „Но не знам“.
Обърна се към слугата при градинската порта и нареди:
— Прати да доведат сина ми и дойката му.
Мъжът отвърна с дълбок поклон и забърза да изпълни искането й. Настроението на Мара мигновено се подобри. Нищо не можеше да докара по-лесно усмивка на устните й от буйния смях на момчето й, щом подгонеше пеперуди или почнеше да се крие из градината, докато остане без дъх.
Десио удари с месестия си юмрук по масата и горящата свещ се катурна, а десетина нефритени украшения се пръснаха по килима. Уплашен слуга се засуети да ги събере, а Първи съветник Инкомо се отдръпна, за да не го удари търкалящият се пиедестал на статуетката на някаква богиня.
— Господарю — помоли той предпазливо, — трябва да запазите търпение.
— Но Мара скоро ще спечели васал! — викна Десио. — Онзи мързелив глупак Джиду от Тускалора дори не разбира какво предстои!
Слугата се надигна, притиснал до гърдите си няколко скъпоценни ваяния. Точно в този момент Десио реши отново да шибне с юмрук по масата. Слугата се присви и с треперещи ръце заподрежда украшенията на предишните им места. Инкомо изгледа зачервеното лице на господаря си с едва сдържано нетърпение. Беше уморен от дългите дни в къщата, всичките изпълнени с тягостни безплодни часове в присъствието на Господар, чийто ум не признаваше никаква изисканост. Но докато не се върнеше братовчедът Тасайо, Инкомо не можеше да направи нищо, освен да търпи безкрайните тиради на Десио.
— Да можехме само да устроим набег и да изгорим онези проклети храсти чоча-ла — оплака се Господарят на Минванаби. — Тогава Джиду ще види провала си, а ние ще го спасим със заем, който да го задължи да ни е верен. Откъде намери този дебелоглав бик нийдра предвидливостта да внедри осведомители между работниците си? Сега не можем да се намесим, без да навредим на почтеното си име в Съвета.
Инкомо не си направи труда да изтъква очевидното: че със сегашните си разходи за подкупи, за да се възложи на Мара задължението в Достари, финансите на Минванаби трудно могат да издържат. А лорд Джиду беше лоша перспектива за заем по всяко време поради прословутото си увлечение към пиене, хазарт, проститутки и трупане на дългове. Да не говорим, че Мара със сигурност щеше да противодейства на такъв заем, като разори Джиду така, че той да не може да върне никакви пари. Дори ако останеше в неведение за вражеската сделка, проблемът просто щеше да възникне следващата година. Инкомо беше достатъчно благоразумен, за да не изрича подобни обяснения. И тъкмо се подготви да изтърпи още един час оплаквания, когато от входа се намеси нов глас.