— Осведомителите сред работниците не бяха на лорд Джиду, а шпиони, внедрени от Кейоке — каза Тасайо. — Заради тях двеста воини на Акома разиграват маневри на границите на именията на Джиду.
— Кейоке! — повтори Десио. Лицето му стана мораво. — Бойният водач на Акома?
При това изтъкване на очевидното Тасайо присви устни и напомни:
— Грижата за сигурността на чоча-ла на Тускалора през жътвата е в най-голям интерес за Акома.
— Охраната на Мара е твърде силна — изръмжа Десио, но вече не толкова разгорещено, и се отпусна на възглавниците. — Не можем да пратим наемен убиец да отрови Бойния водач с някаква гаранция за успех — вече изгубихме човек в опита си да го внедрим между пастирите на Акома. А според това, което разбрахме за онзи надарен от боговете с късмет Ударен водач, Люджан, може и да не се облагодетелстваме много от смъртта на Кейоке. Онова конте Люджан може да е повишено наскоро, но току-виж се оказал също толкова способен пазител на честта на Акома. Според мен той също трябва да бъде убит, но пък пази лично покоите на Господарката си! — Гневът на Десио отново се разпали. — А ако можех да вкарам убиец толкова близо, щях вместо това да му заповядам да убие Мара!
— Така е — съгласи се Тасайо и преди недоволството на Десио да е избуяло още повече, смъкна мантията, загърнала облечените му в броня рамене, хвърли я на плахия слуга и се поклони пред братовчед си с безукорна почтителност. След това седна. — Милорд, има ново развитие.
Инкомо се възхити на хода, превърнал изнервеното недоволство на Господаря в напрегнато очакване.
Тасайо се усмихна, оголвайки два реда прави бели зъби, и каза:
— Потвърдих самоличността на тримата шпиони на Мара.
Гневът на Десио се стопи, заменен от изумление.
— Чудесно — промълви той. След това, с повече задоволство, отколкото Инкомо бе чувал от него след смъртта на баща му, младият Господар повтори сякаш на себе си: — Чудесно! — Плесна с ръце. — Това заслужава да се отпразнува, братовчеде! — Докато слугата излизаше забързан да донесе деликатеси и гарафа с рядка реколта вино шаа, Господарят се отпусна на възглавниците си, присвил очи с ликуващо очакване. — Как смяташ да накажеш тези изменници, братовчеде?
Лицето на Тасайо не трепна.
— Ще ги използваме като свои пионки. Ще пращаме лъжливи донесения на Акома и ще уредим смъртта на Кейоке.
— Аха! — Десио се ухили и мислите му се понесоха бясно напред. Планът, оформен в думи предния сезон, най-после като че ли добиваше реални очертания: да убият Бойния водач на Акома и да принудят Мара лично да командва войските си, а Тасайо щеше да я намери и да я убие. — Стисна юмрук с почти чувствена страст. — Чакам с нетърпение да видя главата на тази кучка Акома на пода пред мен. Още днес следобед ще подадем на шпионите й фалшивата ни информация.
Инкомо прикри с шепа раздразненото си сумтене, но Тасайо не се издаде с нищо, дори да споделяше досадата му от късогледството на Десио.
— Братовчеде — заговори воинът търпеливо, — би било хубаво да пратим съобщения още днес, признавам. Но не бива да бързаме, преди да изберем най-подходящия момент, в който да се възползваме от знанието си. Ако използваме агентите на Мара веднага, това със сигурност ще издаде, че сме се внедрили, и ще ни лиши от предимството ни. Тези хора не са просто слуги, а мъже, които по свой начин са ревностни в своята вярност към Акома. Като воини, сключили са мир с боговете и са готови да умрат всеки момент. Ако Мара научи, че сме ги разкрили, просто ще ги остави да правят каквото намерят за добре. Ще предпочетат да посрещнат смъртта по нейна заповед, вместо да предадат доверието й. Може да се опитат да избягат и да се спасят в именията й, или да се пронижат с мечовете си. Ако куражът им изневери, бихме могли да намерим малко удовлетворение в това, че ще ги екзекутираме, но не печелим никакво предимство за Минванаби.
Инкомо го подкрепи:
— Предвид това, че Мара има трима агенти тук, нейният Главен шпионин със сигурност ще се постарае да внедри други на тяхно място. След това ще ни се наложи ново дълго издирване, докато хванем новите престъпници.
— Нека да не правим никакви открити ходове до есента — каза Тасайо. — Дотогава мога да прехвърля достатъчно наши воини, за да имаме добър шанс срещу армията, която Ксакатекас и Акома ще хвърлят срещу номадите. През цялото лято Мара ще трябва да се чуди какъв ще е съдбоносният ни ход. Ще лежи будна нощем и ще се поти в тъмното, и ще праща осведомители, и няма да научава нищо. Дали се опитваме да свием зърнените й пазари, ще се пита. Дали се вместваме между нея и потенциалните й съюзници в Съвета? Дали ще направим набези над складовете й по границите, когато финансите й се окажат уязвими? Нека си въобразява хиляда възможности и да се терзае над всяка една от тях.