Мара почти съжали, че не може да насочи този развой на събитията към друго решение: да позволи на Джиду да възвърне честта си чрез щедростта на Акома и така да спечели неговата благодарност и верен съюз. Докато Джиду изричаше през зъби последната си фраза, я измъчваше обвинението на Кевин от последната сутрин, в която го беше видяла: „Всички ли цурански благородници сте толкова жестоки?“
Но пък снизходителността по отношение на лорд Джиду щеше да е опасна. В машинациите на Великата игра милост можеше да бъде въздавана само от несъкрушимо силните. У малките или слабите тя се приемаше за слабост. Владетелят на Тускалора можеше да е небрежен по финансовите въпроси, но имаше силни воини и дарба на полеви стратег. Предвид склонността му към щедро пилеене на пари верността му твърде лесно можеше да бъде спечелена от враг, а Мара не смееше да остави такава заплаха на южните си граници без внимание. Като неин васал Джиду не можеше да сключи никакъв съюз без утвърждаването му от Акома. Честта на дома му щеше да е поверена в ръцете на Мара и нейните наследници. Суверенитетът му щеше да е ограничен до такава степен, че той нямаше да може дори да се прониже с меча си без нейното разрешение да умре.
— Сключваш тежка й опасна сделка, лейди Мара — предупреди владетелят на Тускалора. Ако домът Тускалора бъдеше сведен до пионка за амбициите на Акома, неговият клан и приятелите му от партията на Жълтия цвят щяха да са по-малко склонни да преговарят с нея заради господството на Акома над един от хората им.
— Великата игра е опасно начинание — отвърна Мара. Думите й не бяха празна баналност. Аракаси непрекъснато я държеше в течение за обратите в политиката. Ако назрееше действие на клан или партия срещу фамилията й, тя щеше да чуе за това достатъчно рано. Сърцето й можеше да е раздвоено по отношение на Джиду, но изборът й оставаше пределно ясен. — Избирам да приема клетвата ти, лорд Джиду.
Владетелят на Тускалора наведе глава. Перлените украшения по Дрехите му дръннаха, щом коленичи покорно, за да изрече официалните слова. Мара даде знак и Люджан пристъпи напред от редицата, с безценния метален меч на предците й в ръце. Отпусна бляскавото острие върху наведения врат на Джиду и Господарят изрече васалната си клетва с дълбок и дрезгав от едва сдържаната омраза глас и стиснал юмруци в безсилен гняв. Довърши последната фраза и стана.
— Господарке. — Произнесе думата все едно, че вкусваше отрова. — Моля за позволението ти да се оттегля.
Мара обаче инстинктивно се въздържа да даде позволението си. Лицето на лорд Джиду почервеня, а воините от почетната му гвардия се напрегнаха. Тя бързо претегли необходимостта да прояви хладнокръвие спрямо желанието си да облекчи унижението му и каза:
— Един момент, Джиду. — Той я погледна недоверчиво и Мара се постара да обясни. — Акома се нуждаят от съюзници, не от роби. Забрави яда от победата ми, присъедини се към мен с охота и двете ни фамилии ще спечелят от това. — Заговори като на доверен приятел. — Лорд Джиду, моите врагове нямаше да се отнесат толкова благосклонно към теб. Господарят на Минванаби настоява за Тан-джин-ку от васалите си. — Думата беше древна и означаваше абсолютно васалство, даващо на върховния господар власт над живота и смъртта на членовете на подчинения дом. Ако се беше заклел по правилата на Тан-джин-ку, Джиду щеше да бъде не само васал на Мара, а на практика неин роб. — Брули от Кехотара отказа да продължи тази унизителна служба на Минванаби, когато наследи поста си, и поради това Десио му отказва много от протекциите, които Кехотара са познавали от десетилетия. Брули страда, защото иска да създаде впечатление за независимост. Аз не те позоря, като искам живота на всички твои поданици, Джиду.
Той призна правотата й с отсечено кимване, но ядът и унижението му не намаляха. Положението му не беше завидно — да зависи от милостта на жена, която се беше опитал да убие. Но искреността в тона й го накара да се заслуша.
— Аз ще действам в изгода на нашите два дома — продължи Мара, — но ти ще продължиш да ръководиш ежедневните дела на именията си. Приходите от реколтите чоча-ла ще си остават в хазната на Тускалора. Домът ти няма да плаща никакви данъци на Акома. Нищо друго няма да искам, освен честта на Тускалора да служи на честта на Акома. — Сети се как би могла да смекчи гнева на този свой враг и добави: — Вярата ми в честта на Тускалора е такава, че ще поверя на войските ти защитата на южните ни граници. Всички стражи и патрули на Акома ще бъдат оттеглени от границата между земите ни.