В последния възможен момент Джикан изхвърча през вратата и зае мястото си до Накоя и Тасидо, който като старши Ударен водач на Акома командваше почетната гвардия на Господарката. Мара огледа с присвити очи войниците на Анасати и съжали, че на мястото му не е Кейоке или Люджан: бойците стояха в разреден строй, който позволяваше лесно да извадят оръжията си. Не беше очаквала друго, но да се изправиш срещу такава открита готовност за враждебен акт с един престарял командващ офицер до теб беше неприятно. Старият Тасидо имаше артрит и пердета на очите. В по-добри времена вече щеше да се е оттеглил на почетна пенсия. Но силите на Акома бяха понесли твърде много жертви на варварския свят, когато измяна бе причинила смъртта на лорд Сезу, и тя не можеше да си позволи да изгуби дори един офицер. След година или две на стария мъж щеше да се даде колиба близо до реката, за да може да преживее последните си дни в мир. Но днес не можеха да се лишат от нито един меч.
Мара не беше виждала Джиро от деня на сватбата си преди близо четири години. Обзета от любопитство, но и предпазлива, тя огледа излезлия от носилката млад мъж. Беше добре облечен, но не в предпочитания от баща му натруфен стил. Халатът му беше от черна коприна, скромно обшит по пешовете с червени пискюли и изискано украсен с раковини и лакирани топчета, а косата му бе подрязана като на воин. Беше по-висок от Бунтокапи; фигурата му беше по-стройна и движенията — много по-изящни. Лицето наподобяваше майчиното му, с високи скули и високомерна уста. Четвъртитата челюст му придаваше мъжественост, но ръцете му изглеждаха нежни като на жена. Беше чаровен въпреки известната жестокост, забелязваща се около устните и очите му.
Поклонът, с който я удостои, беше саркастично съвършен.
— Добре дошъл в дома Акома — поздрави го Мара и отвърна на поклона му с хладна сдържаност, в неизказан намек, че синът на Анасати е довел в двора й въоръжена свита, несъразмерна за визита на добра воля. Както й се полагаше като на по-старша по ранг, изчака гостът й да започне с официалната размяна на учтивости. След пауза, в която Джиро запази мълчание, очаквайки Мара да сбърка и да го попита за здравето му, гостът най-сетне каза:
— Как си, лейди?
— Добре съм, благодаря. Ти как си, Джиро?
Младият мъж се усмихна, но очите му останаха студени като на влечуго.
— Добре съм, както и баща ми, който ме изпрати. — Отпусна ръка на една от камите на колана си. — Виждам, че и ти си добре, Мара, и си станала още по-красива в майчинството си. Жалко е толкова хубава жена да овдовее толкова млада. Каква загуба.
Тонът му беше безукорно учтив, но думите му граничеха с оскърбление. Това не беше визита на помирение. Осъзнала, че поведението му се доближава до това на господар, гостуващ на свой васал, Мара надигна халата си и поведе през входа, принуждавайки го да я последва като слуга. Оставеше ли го да играе много дълго салонните си игри, щеше да се наложи да го търпи повече от следобеда. След като Текума щеше да очаква синът му да донесе колкото информация успее да изтръгне за Акома, Мара нямаше намерение да оставя на Джиро повод да се задържи през нощта.
Слугите бяха подредили подноси с лека храна и освежителни напитки в голямата зала. Мара се настани на подиума. Накара Накоя да застане вдясно от нея и даде на Джикан разрешение да се оттегли, за което той толкова копнееше. След това покани с жест Джиро да се настани удобно на възглавниците срещу нея. Мястото, което му предложи, беше подходящо за равен. При тази добронамерена проява на вежливост той нямаше да може да възрази, че Тасидо и подофицерите му ще стоят зад гърба му. Почетната гвардия можеше да застане на подиума само когато се събираха враждебни страни за преговори. След като поне външно случаят не беше такъв, охраната на Джиро трябваше да остане до вратата. Най-довереният слуга на Мара поднесе на благородния гост купа, за да измие ръцете си, и кърпа. Мара учтиво попита какво би желал да пие Джиро, като избра съвършено момента, за да задържи госта ангажиран с банални неща, и заговори преди той да е имал време и възможност да се окопити.
— След като на човек не биха му трябвали толкова много войници за визита да утеши вдовицата на брат си, допускам, че баща ти има някакво послание за мен?
Джиро се вцепени. Съвзе се бързо и със завидно самообладание и вдигна глава: Мара беше ударила здраво и право в сърцето. Беше обърнала срещу него спомена за брата, умрял, за да укрепи Акома позицията си в Играта, и също така бе намекнала, че Джиро желае да „утеши“ вдовицата на брат си по по-интимен начин, отколкото цуранският обичай намираше за приемлив, а също така — и че той не е нищо повече от ратайче на своя баща. Това беше словесният еквивалент на плесница през лицето. Погледът, отправен от сина на Анасати към нея, беше леден и изпълнен с невъобразима омраза.