Мара прикри трепета си. По пребледнелите стиснати устни на Накоя осъзна, че е направила грешка. Тя също беше подценила враждебността на Джиро. Този млад мъж я презираше със страст, неподобаваща за възрастта му. По студеното му мълчание Мара разбра, че е готов да дебне като отровната релли от блатата и да не бърза, докато не види шанса си. Нямаше да направи хода си срещу нея, докато не се убедеше, че капанът му е съвършен и победата абсолютно сигурна.
— Няма да повтарям слуховете, свързани с предпочитанията на милейди към любовници след загубата на благородния й съпруг — заговори Джиро толкова високо, че можеше да го чуят слугите зад вратата. За да наблегне колко унизителна е темата, вдигна питието си без ръката му да трепне и отпи. — И да, наистина напуснах важна търговска сделка в Сулан-Ку, за да се отбия тук по предложение на баща ми. Чул е за тайни срещи между определени членове на Съвета и е убеден, че това би могло да намеква за заговори, които застрашават интересите на неговия внук Аяки. Като регент на наследника на Акома той ти изпраща предупреждението си.
— Думите ти са празни — изтъкна Накоя с язвителността на старица, живяла достатъчно дълго, за да види много млади, поддали се на глупостта. И добави с добре усвоен, от многото години служба като дойка тон: — Тъй като нито Анасати, нито Акома няма да спечелят, ако Аяки не успее да наследи титлата, те съветвам да си по-конкретен.
Джиро кривна глава с най-лекия намек за неприязън.
— Баща ми не е в течение на тези заговори, Първа съветнице, прескъпа милейди. Съюзниците му не са говорили пряко с него, което според него би могло да се дължи на големи подкупи. Но има очи и уши на важни места и те гледат и слушат, и той поиска да научите, че фракциите, близки до Минванаби, са се срещали тайно неведнъж. Омечан са били чути да хвалят сдържаността на лорд Десио пред оскърблението на Акома, а макар те да са силни, зависимостта им от добрата воля на Минванаби във военния съюз ги кара да са предпазливи да не загубят поддръжници в момента. Не само Омечан хвалят хладнокръвното планиране на Десио, а това одобрение действа срещу интересите на наследника Аяки. Накратко, имаш малко съюзници, които да те подкрепят във Висшия съвет.
Мара махна на един от слугите да изнесе подноса с храната, която Джиро не бе докоснал. Макар да съжаляваше, че ще предизвика разочарованието на Джикан, че най-хубавите плодове в кухнята са били пренебрегнати, беше твърде напрегната, за да си угажда. Не й харесваше начинът, по който шареха очите на Джиро и попиваха всяка подробност в залата на Акома, как брояха слуги и войници. Интересът му таеше жаждата на офицер във вражески лагер, който събира информация в подготовка за нападение. Джиро не беше праволинеен и открит като по-големия си брат Халеско и разсъждаваше с коварство, породено от амбиция. Мара се стремеше да разбере колко от това, което й говори, е истина и колко — преувеличение, предназначено да я сплаши.
— Това, което казваш, не е съвсем неизвестно за мен, Джиро, поне в общи линии. Определено не е било нужно баща ти да те изпрати, прекъсвайки важната ти сделка, за да ми кажеш тези неща — подхвърли тя, за да провери. — Един слуга вестоносец щеше да е достатъчен.
Джиро я погледна равнодушно и отвърна:
— Това е семеен въпрос. Баща ми иска да разбереш, че заговорът в Съвета е дълбоко прикрит и умен. Не би компрометирал източниците си, като го довери на нает вестоносец. Изпращането на обвързан с нас човек от гилдията щеше да се регистрира и наблюдаващите противници щяха да го узнаят. Десио е платил да му отварят всяка книга на гилдията в Сулан-Ку. Едно съобщение, пратено от източниците на Анасати, Щеше да е твърде очебийно. — Кривна глава с много лек намек за ирония. — Но никой не би се усъмнил, ако чичо се отбие, за да навести останалия без баща племенник.
— Дори ако прекъсне важна сделка, за да направи учтива визита на тригодишен? — намеси се вежливо Накоя.
Джиро дори не се изчерви — нещо, което изискваше завидно самообладание.
— Не сме в положението да си разменяме обвинения, както би трябвало да помни Първата съветничка на вдовицата на брат ми. Освен това какво би ни навредило, ако Десио си помисли, че си споделяме тайни? Може само да си представя какви биха могли да са те. — Погледът му към Мара съдържаше смущаваща смесица от алчност и омраза.