Мара го изгледа изпитателно и дълго и това го принуди да се почувства неловко. Фамилията му се беше отнасяла към Бунтокапи като към неудобна прибавка. Тъкмо тяхното пренебрежение към възпитанието му й беше дало възможност, от която се бе възползвала без колебание. Това, че бе използвала в свой интерес неудовлетворените желания и непохватността на мъжа си, не я караше да се чувства горда, но Мара беше преразгледала ситуацията с очи, смекчени от съжаление. Знаеше, че носи цялата вина сама.
Ядосана от нападките на Джиро и по-уязвена, отколкото смееше да си признае, от намека му за Кевин, Мара реши да приключи визитата.
— Благодаря ти за новината, че Десио компрометира търговските гилдии — ценно е да се знае. Както и за готовността на Омечан да насърчават Минванаби. Ти изпълни задължението към баща си, никой не може да го оспори. Не бих искала да те задържам от важните ти сделки в Сулан-Ку.
Джиро отвърна с най-сухата възможна усмивка:
— Освен ако не пожелая да остана за вечеря, за чието приготвяне слугите ти ще положат цялото си старание и умение? — Кривна глава за отказ. — Компанията ти е несравнима. Но обстоятелствата ме принуждават да откажа. Ще трябва да си тръгвам.
— Без дори да погледнеш останалия без баща племенник, когото си дошъл да навестиш? — намеси се Накоя и извърна хитрите си очи към господарката си. — Твоят гост твърде много разчита на сигурността ти, господарке, за да е толкова уверен, че слухове за това няма да стигнат до грешни очи.
Този път цветът на лицето на Джиро се промени. Но бледността му се дължеше по-скоро на раздразнение, отколкото на смут. Той стана и се поклони.
— Виждам, че регентката на наследника на Акома е научила много от киселите стари жени, които държи до себе си.
— Киселите старици държат младите необуздани мъже на мястото им много по-лесно от младите хубавици. — Мара също стана. — Върни поздравите ми на своя баща, Джиро.
Това, че младият благородник не носеше никаква титла пред името си, явно го дразнеше неописуемо. Мара го изпрати до вратата. Той се качи в носилката си, без повече да погледне към нея, и дръпна завеските в мига, в който тя приключи със задължителните пожелания за лек и безопасен път.
Щом носачите надигнаха височайшия си товар и войниците, на Анасати се строиха в колони и поеха по пътя, Накоя въздъхна с облекчение.
— Слава на боговете, че не се омъжи за този, дъще на сърцето ми. Твърде умен е.
— Не храни приятелски чувства, това поне е сигурно. — Мара се намръщи и влезе в прохладната сянка на къщата.
Накоя я изгледа пронизващо.
— Какво очакваше, след като избра по-младия му брат пред него? От първия миг, в който с Текума се споразумяхте за брака ти с Бунтокапи, това момче те намрази. Смяташе се за по-добър кандидат за титлата ти и ще носи това недоволство в себе си до последния си ден. Нещо повече, мрази те двойно, защото дълбоко в душата си те желае. Пак би те взел, стига само да го пуснеш в леглото си. — Старицата въздъхна. — Но след това пак ще те убие, дъще, защото мисля, че това момче е невъзвратимо извратено от завист.
Мара оправи измъкнал се кичур коса, а след това пусна ръката си и гривната от рядък метал на китката й звънна.
— Кълна се в безумията на Лашима, колко лесно се наранява мъжката гордост! — Очите й издаваха болка, която нямаше нищо общо с яда на Джиро заради това, че някога го е отхвърлила.
Накоя й размаха пръст.
— Пак мислиш за лошия варварин.
— Кевин няма нищо общо с това. Защо трябваше Джиро да бие толкова път и толкова да се старае да ме предизвика само под предлог за някакви не много добре доказани тайни срещи в Съвета?
Този път Накоя я погледна изненадано.
— Господарке, няма да е зле да се вслушаш в съвета на лорд Текума — шпионите му може да не са толкова широко разпръснати като нашите, но са не по-малко надарени. Изправена си пред много голяма опасност.
Мара пренебрегна тревогата на Първата съветничка с раздразнение.
— Накоя, определено имам да мисля за много по-сериозни неща и без да се натоварвам с дреболии. Ако в Съвета наистина се кроят някакви заговори, мрежата на Аракаси със сигурност щеше да ме е уведомила.
През открехнатия параван падна слънчева светлина и очерта лицето на Първата съветничка като сбръчкана пародия на камея.