— Кланът Хадама е политически раздробен. Толкова са скарани помежду си, че така и не могат да свикат военен съвет. Ще се стараят да не се карат с клана Шоншони, но трябва да сме внимателни. Не бива да ги поощряваме да се обединят. Допускам, че в разгара на кризата биха могли да оставят настрана различията и да се притекат на помощ на Мара, стига тя да може да се позове на честта на клана убедително. Трябва да се постараем да не им даваме такъв повод, за да не се изправим срещу цял клан. Би се наложило да призовем на своя страна клана Шоншони.
— Всякакъв конфликт от такава величина ще предизвика намесата на Събранието на магьосниците — изтъкна Тасайо. — Което ще е пагубно. Тъй че ще действаме предпазливо, а след като Мара и синът й умрат, Хадама ще цъкнат с езици, ще изкажат съжаленията си и ще продължат да се занимават с техните си неща, нали?
Десио вдигна ръка за тишина и помисли.
Инкомо сдържа подтика си да предложи съвет, зарадван от новооткритата зрялост на господаря си. Влиянието на Тасайо се бе оказало дар от боговете, защото младият Господар, изглежда, започваше да става увереният, решителен водач, невиждан в голямата зала на Минванаби от управлението на дядо му.
Вече добил усет за нюансите, Господарят предположи:
— Значи си определил момента, в който да задействаме първата част от капана си?
Тасайо отново се усмихна, широко и бавно като прозявка на саркат.
— По-скоро, отколкото предполагах. Но не толкова бързо, колкото бих искал. Чрез шпионите на Акома трябва да се пусне „новината“, че се готвим да нападнем проклетите им товари с коприна.
Десио кимна.
— Логичен избор. Достатъчно пострадахме от хаоса, причинен от изненадващото им включване в копринения търг. Съветниците на Мара лесно ще повярват, че готвим набег, за да си възвърнем отчасти изгубеното богатство и да намалим нечестно спечелените им доходи.
Тасайо разтри стегнатата си допреди малко от връзките на ръкавицата китка. Но дори това да издаваше нетърпение, гласът му си остана съвсем спокоен.
— Дали да ги известим, че „разбойници“ ще нападнат кервана, тръгнал по крайречния път за Джамар?
Някога Десио щеше да закима нетърпеливо. Сега се намръщи съсредоточено.
— Само пешаци няма да са достатъчни. Гледай да създадеш впечатлението, че държим в готовност и лодки. Ако хадонрата на Мара прехвърли товара на баржа, нека знае, че ще ги нападнат речни „пирати“.
— Разбира се, милорд! — На Тасайо вече не му се налагаше да се преструва, че предложението е ново за него. — Такава тактика ще принуди Кейоке да изпрати силно охраняван лъжлив керван по главния път, докато той лично придружава малка и бързо подвижна група фургони през земите на Тускалора.
— Къде ще го хванем? — попита Десио напрегнато.
Тасайо даде знак на роба куриер, който на свой ред повика адютанта, чакащ извън залата. Воинът влезе, понесъл голям пергаментов свитък. Направи полагащия се нисък поклон пред Господаря, след което пусна свитъка на пода и двама слуги притичаха да го разгънат.
Тасайо извади меча си и с кратко премерено движение посочи лъкатушещата синя линия, която изобразяваше руслото на река Гагаджин.
— След като фургоните минат през Сулан-Ку, Мара ще ги прати на юг по Големия крайречен път или да слязат с баржи надолу по реката. Ще привлече много внимание върху този лъжлив керван, тъй че няма да рискува истинските й товари да минават през гористите земи на изток от владенията й. Твърде близо е до фалшивия товар. — Мечът му драсна през реката, предлагаща главния търговски маршрут през средата на империята. На изток и запад по-главните пътища бяха нарисувани с червени линии. — Тук — каза Тасайо и мушна с меча си една по-тънка линия, криволичеща на юг от границата на Акома. — Кейоке със сигурност ще прекоси на юг през земите на Тускалора и ще мине през подножията на планината Киамака. Ще се запъти към делтата северно от Голямото блато и ще продължи пряко за Джамар, портала към южните пазари.
Надвесен над картата, Десио отгатна намерението му.
— Ще нападнеш в подножията?
Тасайо потупа с върха на меча си един лъкатушещ завой на пътя.
— В този тесен проход. Навлязат ли в него, силите на Кейоке може да бъдат запушени в двата края и с благословията на Червения бог нито един воин на Акома няма да оцелее.
Десио потупа с пръст пълните си устни.
— Но Мара може да задържи Бойния водач при себе си. Какво ако вместо Кейоке изпрати Ударен водач Люджан?