— Обясни.
Тасайо посочи.
— Дойдох за картата.
Инкомо се отдръпна от пергамента все едно, че стъпваше по яйца, а Тасайо махна с ръка и адютантът коленичи да навие картата. Първият съветник чакаше търпеливо.
— Какво би могло да се обърка ли? — заговори откровено Тасайо, взе навитата карта и небрежно я пъхна под мишницата си. — Дързостта на братовчед ми му прави чест като водач на клана. Само че твърде много зависи от това дали събитията ще протекат така, както желаем ние. Опитът ме е научил, че е благоразумно да си подготвен за най-лошото.
— Значи очакваш двойният набег да се обърка — подхвърли Инкомо; ловко намекваше за провал, пред който Тасайо щеше да предпочете смъртта.
Тасайо вдигна светлокафявите си, премрежени от черни мигли очи и го изгледа безмилостно.
— Няма да мога да остана и да поведа този набег, за да гарантирам, че всичко ще мине както трябва. Все пак казват, че битките се печелят и губят преди да се пусне първата стрела. Акома със сигурност ще претърпят загуби. Ще прекарам последните си часове, преди да тръгна за Достари, в подготовка за всяка невъобразима случайност и нашият Боен водач ще получи възможно най-подробни указания. Ириланди е приятел с Кейоке от детинство и познава нрава му. Би трябвало да може да предвиди какво ще предприеме Кейоке в отговор на действията ни. Ако му дам подробни указания за всеки вариант, ще го победи.
Инкомо настръхна. Тасайо изпитваше съмнение в способностите на Ириланди. Но пък критиката беше уместна за доскорошния първи помощник-командир на Военачалника, помисли. Първият съветник, докато Тасайо и адютантът му напуснаха с енергични стъпки залата. Братовчедът на Десио беше може би най-вещият полеви командир в империята, спечелил си име със своята храброст и ум при възхода на Минванаби под властта на Джингу, а след това бе усъвършенствал вродените си дарби четири години като командващ Военния съюз на варварския свят.
Инкомо въздъхна със съжаление, че след една последна нощ планиране този надарен млад благородник ще замине по реката, за да започне пътуването си през Кърваво море до руините на Банганок. Там Тасайо щеше да се присъедини към мъжете, вече на лагер с пустинните разбойници, за да задейства втория етап на заговора, започнал с нападението на копринения керван. Кампанията срещу Ксакатекас в Достари трябваше да ескалира, иначе искането Акома да изпрати подкрепления изобщо нямаше да бъде спечелено с подкупи в Съвета. Сети се, че му е възложена унизителната задача да се погрижи за водата за баня и хубави слугинчета. Заобиколи примирено метача и заситни навън от голямата зала.
Мара крачеше нервно. Завъртя се в кръг, потисна импулса да изрита една възглавничка и каза:
— Върнете го. Веднага!
Писарят, чиито таблички лежаха безредно струпани на писалището в кабинета на Господарката, се поклони ниско и опря чело в пода.
— Твоя воля, господарке. — Изправи се и бързо излезе, твърде уплашен от гнева на Мара, за да възнегодува от това, че отново го праща до най-далечните предели на именията все едно е роб бегач.
Щом стъпките му заглъхнаха по коридора, Накоя неодобрително цъкна с език.
— Дъще, бремето на плещите ти е тежко, но това не извинява глупостите ти. Докарала си се до жалко положение.
Мара се завъртя, пребледняла от гняв.
— Старице, мърморенето ти е крайно нежелателно.
Накоя смръщи вежди.
— Грижите са те направили неразумна. — Погледът й се впи в името на Кевин, многократно изписано на пръснатите по пода таблички. Бившата дойка присви очи, сякаш искаше да надникне в сърцето на повереницата си, и рече: — Или любовта.
Този път Мара изрита възглавницата и тя излетя навън и тупна в гъсто оплетените храсти акаси. Изригнаха венчелистчета, посипа се облак цветен прашец.
— Старице, не изпитвай търпението ми! Любовта няма нищо общо с това. Ядосана съм, защото си позволих да го отпратя далече оттук от страх, а всякакъв вид страх е неприемлив.
Накоя веднага се вкопчи във фразата.
— Страх… от варварски роб?
— Боях се от неговите богохулни мнения за действието на Колелото на Съдбата и от въздействието, което може да има такъв мироглед върху сина ми. И съм ядосана на себе си, че изпитвах това. Кевин е моя собственост, нали? Мога да го продам или да го убия когато поискам, нали? — Мара въздъхна безсилно. — През тези два последни месеца бях наредила да наблюдават поведението му и той се държеше добре. Полетата най-сетне са разчистени и нито един от съотечествениците му не беше обесен, за да се ускорят нещата. И през цялото време е показвал полагащото се почитание към по-старшите.