— Господарке… Кевин.
Твърде развълнувана, за да изпита разкаяние, Мара го освободи да си почине и щом параванът се затвори, погледна Кевин. Дълго време никой от двамата не проговори, а след това Мара махна рязко с ръка на варварина да се приближи.
Кевин се подчини. Беше загорял от слънцето, носът му бе обсипан с лунички, сините му очи рязко контрастираха с потъмнялата кожа. Косата му беше избеляла до червено-златисто и падаше на къдрици до раменете му. Не носеше риза. От дългите часове копаене беше заякнал, с натежали мускули по гърба и ръцете. Силата на лятното слънце беше взела своята дан: скъпите на сърцето му панталони в мидкемийски стил бяха подрязани до бедрото, а по коленете му се виждаха стари белези и нови драскотини от тръните. Погълната от всички тези подробности и неподготвена за разтуптяното си сърце от това, че отново го вижда след толкова време, Мара не предвиди гнева му.
Кевин се поклони с обидна сдържаност. Впи поглед в нея и махна с ръка по варварски, противно на цуранския обичай.
— Какво искаш от мен, лейди? — Изрече титлата с откровено презрение.
Мара се вцепени на възглавниците си и лицето й пребледня.
— Как смееш да ми говориш така? — едва успя да изшепне.
— А защо не? — сопна се Кевин. — Местиш ме насам-натам като пионка на… шаха! Тук! Там! Сега пак тук, защото така те устройва, но никога нито дума защо, и нито секунда за предупреждение! Направих каквото заповяда — не от обич към теб, а за да спася живота на съотечествениците си.
Изненадана, Мара загуби самообладание и се озова в защита, докато се опитваше да оправдае действията си.
— Но аз те повиших в старши на робите и позволих да ръководиш своите приятели мидкемийци. — Посочи табличките. — Използвал си властта си, за да им осигуриш удобства. Виждам, че са се хранили с джига и месо от нийдра, и с пресни плодове и зеленчуци, освен с каша от тиза.
Кевин вдигна ръце.
— Ако даваш на хората си тежка работа, трябва да ги храниш, иначе отслабват и се поболяват. Обикновено благоразумие. А онези полета са отвратително място, пълно с жилещи мухи и насекоми, и с какви ли не шестокраки гадини. Всяка рана забира в този климат. Мислиш, че хората ми са пирували. Опитай се да спиш на земята там, където прахта запушва ноздрите ти и каквото минава за охлюви на този прокълнат от боговете свят напада постелята ти след стъмване. А когато най-после се отървеш от гостите си, лежиш буден, без да можеш да си поемеш дъх.
Очите на Мара помръкнаха.
— Всички ще спите където аз заповядам и ще задържите оплакванията за себе си.
Кевин отметна назад неподрязаните си кичури и я изгледа ядосано.
— Проклетите ти дървета са разчистени и оградите са почти довършени — дай ми още седмица. Все пак е нещо, като имаш предвид, че цураните с нас увяхват и прекъсват работа всеки път, щом слънцето мине зенита.
— Това не ти дава право да си позволяваш волности — отсече Мара. Усети, че е повишила глас, и се овладя с усилие.
— Волности, така ли? — Кевин седна на пода без разрешение. Дори така й се налагаше да го гледа отдолу, което му носеше извратено задоволство.
Мара се пресегна, вдигна една табличка и прочете:
— Думите на варварина към надзирателя бяха следните: „Направиш ли го още веднъж, ще ти откъсна… топките, лъжлив син на мръсна пачавра“. — Мара въздъхна и добави: — Каквото и да означава „мръсна пачавра“, надзирателят ми го е приел за обида…
— Точно обида беше — прекъсна я Кевин.
Мара се намръщи.
— Надзирателят е свободен човек, ти си роб и не е допустимо роби да обиждат свободни работници.
— Надзирателят ти е измамник — заяви Кевин. — Краде те нагло и когато открих, че новата пратка дрехи за хората ми е отишла на пазарите, за да напълни джобовете му, докато те продължаваха да носят дрипи, аз…
— Заплашил си го, че ще напъхаш откъснатото му мъжество между зъбите — вметна Мара. Почука по табличката. — Всичко е тук.
Кевин измърмори нещо грубо на мидкемийски, после каза:
— Значи си ме шпионирала.
Мара повдигна вежди.
— За надзирателя ми се оказа, че си прав. Наказан беше за кражбите си, но колкото до шпионирането, тези имения са мои и какво става в тях определено е моя работа. Не е шпиониране да надзираваш дейностите в именията си. — Замълча, после каза по-кротко: — Този разговор не започна както предвиждах.