— Вода — прошепна хрипливо, сякаш беше крещял с цяло гърло и дълго. Нито една част от тялото му не беше пощадена. Грозните рани разказваха всичко, раздрани по ръбовете от приложените киселини; ръката, увита в дрипите от ризата, беше станала на почерняла обгорена буца месо, без нокти на пръстите; кожата по най-чувствителните места се беше издула на тъмносини мехури. Този, който го беше изтезавал, беше истински майстор в нанасянето на болка — макар да беше оцелял, мъжът, сигурно се беше молил да влезе в залите на Туракаму.
— Кой си ти? — попита Люджан.
— Трябва да я предупредя — настоя непознатият трескаво.
— Да я предупредиш?
— Да. Трябва да предупредя господарката…
Люджан се наведе над него.
— Коя е господарката ти?
— Лейди Мара…
Люджан вдигна глава и попита застаналите около тях войници:
— Познавате ли този човек?
Един воин от стария гарнизон на Акома заяви, че никога не го бил виждал и че познавал всички слуги на имението.
Люджан махна на всички да се отдръпнат, наведе се и прошепна в ухото на ранения:
— Акаси цъфтят…
Мъжът се надигна с усилие от одеялото, на което го бяха сложили да легне, и впери трескавите си очи в Люджан.
— … в двора на моята господарка — промърмори в отговор. — Най-острите тръни…
— … пазят мили цветове — довърши Люджан.
— Богове, вие сте Акома — промълви мъжът с облекчение. За миг сякаш бе готов да посрами честта си и да заплаче.
— Ти си един от агентите на Господарката — тихо каза Люджан.
Мъжът успя да кимне едва доловимо.
— Допреди няколко дни. Аз… — Изохка и присви очи от болка. — Аз съм Канил. Служех в домакинството на Минванаби. Поднасях храна на масата на Десио и стоях до него, за да изпълнявам желанията му. Много от… — Гласът му заглъхна.
Колкото може по-нежно, Люджан промълви:
— Бавно. Не бързай. Имаме цяла нощ да слушаме.
Раненият слуга поклати глава сякаш да възрази и изгуби съзнание.
— Извикайте лечителя да го свести!
Лечителят дотича и отвори кутията си с лекове и превръзки. Бързо приготви лекарство със силна миризма и го притисна до носа на изпадналия в безсъзнание агент. Той се надигна със стон и запримигва.
— Как те разкриха? — попита Люджан.
— Не знам. Първият съветник, Инкомо, някак е разбрал, че съм агент на Акома.
Люджан се намръщи. Освен Началника на шпионите само четирима души в домакинството на Акома — Мара, Накоя, Кейоке и той самият — знаеха сменяните на произволни интервали пароли, които можеха да докажат самоличността на агент на Акома. Не можеше да пренебрегне вероятността този човек да е натрапен от Минванаби. Само Аракаси щеше да знае със сигурност. Ако изтезанията бяха изтръгнали паролата от истинския агент, всеки от многото воини на Минванаби можеше да се е съгласил да изтърпи изтезанията, за да навреди на Акома.
Канил се вкопчи немощно в китката му.
— Не знам как ме разкриха. Повикаха ме и ме отведоха в онази стая… — Преглътна с усилие. — Изтезаваха ме… Загубих съзнание, а когато се свестих, бях сам. Нямаше стражи. Не знам защо. Може би са мислели, че съм мъртъв. Много войници на Минванаби тичаха да се качат на лодки и да преплават през езерото. Измъкнах се от стаята и се скрих в една товарна лодка. Припаднах, а когато се свестих, флотилията беше пристанала в Сулан-Ку. Успях да се измъкна в града.
— Ударен водач Люджан — намеси се лечителят. — Ако продължиш да го разпитваш, може да не оцелее.
Щом чу името му, Канил потрепери и прошепна:
— О, богове! Това е лъжливият керван!
Само ръката на Люджан, стегнала се на дръжката на меча, издаде стъписването му. Той се наведе над ранения и прошепна в ухото му:
— Защо Началникът на шпионите те е уведомил за тази заблуда?
Канил отвърна също шепнешком:
— Не го знам от Аракаси. Минванаби знаят! Смееха се и се хвалеха, че са узнали за плана на лейди Мара, докато ме изтезаваха.
Смразен от този отговор, Люджан настоя:
— Знаят ли за истинския товар с коприна?
— Да. Пращат триста души да я вземат.
Люджан се изправи. Едва се сдържа да не запокити шлема си на земята и извика:
— Проклети богове!
След това, усетил извърналите се към него любопитни очи, махна на лечителя и войниците да се отдалечат. Вятърът раздуха пламъците на огъня и пръсна искри. Люджан подхвана Канил за тила и доближи лицето му към своето, за да могат да говорят, без никой да ги чуе.