Дакати кимна и попита:
— Какви са заповедите ти, командире?
Кейоке не отговори веднага. Беше неизмеримо уязвен от съдбата на вестоносеца. Каньонът беше запушен. Никой не можеше да се измъкне, за да предупреди Мара за шпионина в дома й.
— Просто се бием и убиваме колкото може повече Минванаби — каза той горчиво. — Ще умрем като мъже на Акома.
Дакати отдаде чест.
Атаките продължиха през целия ден, спираха само за да могат Минванаби да се прегрупират и да пращат свежи бойци в теснината. Вече не се преструваха, че са разбойници — редиците, които връхлитаха срещу заграждението, носеха оранжево-черна броня. Отдадени ревностно на задачата си, вражеските воини се хвърляха срещу защитниците Акома. Умираха и умираха и кръвта им намокри пръстта и я превърна в хлъзгава кал. Минванаби не бяха единствените жертви. Акома също падаха, вярно, по-бавно, но броят им се смаляваше неумолимо.
Кейоке преброи единайсет убити и още седем ранени толкова тежко, че не можеха да служат повече. Пресметна, че това е струвало на Минванаби десет пъти повече мъртви и тежко пострадали. Повече от боен отряд убити врагове щяха да се вдигнат и да запеят в негова прослава, когато душата му се изправеше на съд пред Червения бог, но го отчайваше, че ще бъде пратен пред него в поражение, че господарката му може така и да не разбере, че сигурността й е накърнена, преди да е станало твърде късно. Защото макар Люджан да се учеше много бързо и Кейоке да разчиташе на него като годен приемник за Боен водач, все още не беше изпитан в големи битки и обучението му не беше приключило.
Реши, че няма полза да се измъчва повече с тези мисли, и попита старшия слуга:
— Как са запасите ни?
Мъжът се поклони.
— Ако войниците минат на минимален порцион, храната ще ни стигне за няколко дни.
Кейоке помисли за миг, после каза:
— Не минимален. Двоен. Съмнявам се, че ще оцелеем няколко дни. Минванаби изглеждат решени да хвърлят човешки живот както пияница харчи центурии в кръчмата.
От устието на каньона се надигнаха викове. Кейоке бързо се обърна натам и мечът му изсвистя от ножницата с бързината на рефлекса. Войници на Минванаби бяха успели да заемат позиция на една издатина зад бойните си редици и обстрелваха защитниците Акома, принуждавайки ги да залегнат, докато нападателите при барикадите хвърляха щитове върху телата на падналите си другари, за да могат да прехвърлят по тях барикадата и да нахлуят в каньона.
Първият опитал се да скочи войник на Минванаби падна, пронизан от чакащо го копие, но убилият го войник бе поразен от стрела. Кейоке се обърна и извика на Дакати:
— Приготви се за излаз!
Мъжете с дакати се стегнаха в плътни редици, а Кейоке извика на войниците при барикадата:
— Изтегляй се!
Защитниците отстъпиха в плътен ред и двама войници Минванаби скочиха в разчистеното пространство зад барикадата, но рухнаха, прободени от стрелите на Акома. Стърженето на камъни и пращенето на набитите между тях клони отекна от стените на каньона, докато Минванаби се мъчеха да пробият през барикадата. Кейоке даде команда и двама мускулести слуги задърпаха въжетата, вързани за единия край на тежък дънер, главната опора на заграждението. Дънерът се наклони и барикадата поддаде. Клони и камъни изригнаха навътре и загубилите опора войници на Минванаби нападаха по очи.
Кейоке изръмжа в мрачно задоволство, докато Дакати поведе отряда си в атака срещу объркания и разкъсан фронт на нападателите. Свежият резерв на Акома изтласка авангарда назад. Въздухът засвистя от стрели, толкова нагъсто, че засенчиха слънчевата светлина, биеща безмилостно отгоре. Враговете не можеха да се развърнат в теснината и гъстотата им ги превръщаше в лесни мишени. След няколко мига оранжево-черните стрели спряха.
Минванаби отстъпиха и Кейоке изпрати напред следващата вълна войници. Втурнаха се към разбитата барикада и заиздърпваха мъртвите от клоните и камъните. Слугите зад тях прибираха броня и оръжие от падналите — всичко, което можеше да донесе полза на Акома. Все още годни мечове, щитове и ножове, по някоя торба с походна храна — всичко това бързо беше добавено към запасите на Акома. Други слуги събираха стрели — стрелците на Акома вече мятаха оранжево-черни стрели толкова често, колкото и зелени.
Труповете останаха да лежат голи, а войниците и слугите се втурнаха да възстановят барикадата. Вътрешно Кейоке скърбеше за резервите на Дакати, които все още се сражаваха от другата страна. Молеше се смъртта им да се окаже трудно спечелена от врага и страданието им да е кратко. Саможертвата щеше да спечели на приятелите им време да възстановят разбитата барикада и да нанесат многократно повече щети на Минванаби.