— Господарке? — намеси се Люджан. — Какви са заповедите на императора?
Отговори му Накоя. Старческият й глас беше изпълнен с жлъч.
— Не са от императора, а от Висшия съвет. Трябва, при това възможно най-бързо, да изпратим войската си да окаже подкрепа на лорд Ксакатекас във войната му срещу номадите разбойници в Достари. На лейди Мара е наредено да се яви лично с набор от четири отряда, готови да тръгнат до два месеца.
Веждите на Люджан подскочиха нагоре и замръзнаха.
— Дори три отряда ще са твърде много — рече той и ръката му затупа ядосано по дръжката на меча. — Ще трябва да купим услугите на чо-джа. — Погледът му многозначително се измести към Кевин. — А ти си прав, с проклетите си варварски идеи. На Кейоке не може да се позволи лукса да умре, иначе имението ще се лиши от последния си опитен офицер.
— Десио със сигурност цели точно това. Трябва да му попречим. — Черните очи на Мара искряха, страните й бяха зачервени от гняв. — Люджан, вече си Боен водач. Вземи Кевин и отидете при Кейоке. Кажи му, че искам да го назнача за Първи военен съветник, но ще го направя само с негово съгласие. — И добави с отчужден глас, от спомен или може би от затаени сълзи: — Ще си помисли, че воините ще му се смеят, че носи патерици, но аз ще се погрижа името му да бъде почитано. Напомни му, че Папе някога намери гордост в това да носи черната превръзка на осъден.
Люджан се поклони.
— Не мисля, че Кейоке ще ни изостави в такова затруднение, милейди. Но боговете може да отменят волята му. Раната му в корема е такава, че едва ли ще се изцери.
Мара прехапа устна.
— Тогава, пак с негово разрешение, ще пратя хора из цялата империя, за да потърсят жрец лечител на Хантукама.
— Дарението, което такъв жрец ще поиска за лекуването, ще е голямо — изтъкна Накоя. — Може да се наложи да построиш голямо светилище.
Мара беше на ръба да избухне.
— Значи кажи на Джикан да вземат скритата коприна в планините и да я закарат на пазара в Джамар! Защото Кейоке ни трябва жив, иначе всичко ще бъде загубено. Не можем да си позволим да пренебрегнем господаря на Ксакатекас. — Дори за Кевин това не се нуждаеше от разяснение. Обещаният от лорд Ксакатекас съюз ги беше предпазил от попълзновенията на много врагове. Ако Акома дадяха на толкова могъща фамилия и най-малкия повод за вражда, щяха да си докарат бърз разгром, както бяха ангажирани в кръвната си вражда с Минванаби. — Имението не бива да бъде изложено на риск — довърши Мара.
— Достари е капан — изтъкна Накоя опасността, за която всички, освен Кевин си даваха сметка. — Тасайо ще е там и всеки ход, който направят войските ти, ще е предвиден от него. Ти и хората, които ще вземеш със себе си, ще тръгнете по пътя на лорд Сезу, предадени и хвърлени на смърт на чужда земя.
— Толкова по-важно е Кейоке да може да опази земите ни за Аяки — отсече Мара.
Имперският пратеник си тръгна с писменото съгласие на Мара с исканията на Висшия съвет. След това служители и съветници на домакинството припряно съставиха списък с неотложни подготвителни действия. Люджан възложи на офицерите да направят опис на снаряжението, а след това двамата с Кевин отидоха да се срещнат с Кейоке.
Джикан влезе веднага след като те напуснаха, повикан от полята от роб бегач.
— Трябва ми пълен опис на активите на Акома — каза Мара още преди дребният мъж да се е изправил от поклона си. — Колко центурии имаме в брой и колко още можем да заемем. Трябва да знам колко оръжия могат да изработят майсторите ни оръжейници и колко още можем да купим.
Веждите на Джикан се вдигнаха.
— Господарке, нали реши да пратим новите оръжия на пазарите? Трябва да ги разпродадем, за да покрием дефицита от загубата на коприната.
Мара се намръщи.
— Джикан. Това беше вчера. Днес трябва да снаряжим четири отряда, за да се притечем на помощ на лорд Ксакатекас в Достари.
Хадонрата беше вещ в числата.
— Значи ще се пазарите за повече воини от чо-джа — заключи той. Веждите му се свъсиха. — Ще се наложи да продадем част от разплодните животни.
— Направи го — отвърна Мара. — Аз ще съм с Аяки. Щом приключиш със сметките, донеси табличките в детската.
— Както заповядаш, господарке — отвърна нещастно Джикан. Войните винаги съсипваха финансите и това, че Мара трябваше да се въвлече във война заради заговорите на опасни врагове, го плашеше. Така в миналото бяха пропадали много домове. А бедата с предателството и смъртта на Сезу се беше случила твърде наскоро, за да не усещат всички в имението заплахата от унищожение. Вестта скоро се разнесе между слугите и в кипящото доскоро от оживена дейност домакинство се възцари злокобно мълчание.