Владетелката на чо-джа мълчеше; явно разбираше, че предстои нещо важно. Мара овладя вълнението си и заговори:
— Господарке на кошера, със съжаление трябва да те уведомя, че голяма беда сполетя Акома. Нанесе ни я нашият враг Минванаби. — Млъкна и зачака.
Залата сякаш бе замръзнала, ако не се броеше клатенето на мъжкия за разплод зад кралицата — оплождането не спираше никога. Всички останали бяха замръзнали като статуи.
След като не видя дори най-леко окуражително махване с преден крайник, Мара събра целия си кураж и продължи:
— Велика царице, Висшият съвет на императора настоява за подкрепление от четири отряда воини на Акома, за да се защитят границите на империята в Достари. За да не остане имението ми без защита, мога да събера само три човешки отряда, които да бъдат пратени през океана. Ето защо се надявам, че ще стигнем до споразумение да родиш допълнителен отряд воини, за да изпълня заповедта на Висшия съвет.
Царицата не помръдваше. Затаила дъх, Мара зачака. С крайчеца на окото си забеляза напрежението на Мурначи и на приклекналия неподвижно до него чо-джа.
Най-сетне царицата едва забележимо раздвижи един от предните си крайници.
— Кой ще снаряжи този отряд, Мара от Акома?
Мара издиша дълго сдържания си дъх и се постара да не потръпне от облекчение, че молбата й не е приета като проява на наглост.
— Хазната ми ще понесе цената, благородна царице, ако благоволиш да удовлетвориш молбата ми.
Царицата наклони огромната си глава и челюстите й леко се раздвижиха.
— Ще изпълня молбата ти срещу прилично обезщетение — заяви тя, след което разговорът бързо се сведе до нещо, което за ухото на Мара забележително приличаше на дребнав пазарлък между свадливи търговци.
Исканията на царицата бяха невероятно високи. Но Джикан бе втълпил на Мара великолепен усет за цената на нещата, а и тя се учеше бързо и сега усещаше кои искания са почти невъзможни за договаряне и кои — направо прекалени и поднасяни с очакването да се отхвърлят. Накрая отстъпи на цена в пари и стоки с една трета по-висока от това, което щеше да плати за наемници. Което навярно беше честно, след като отрядът чо-джа щеше да отговаря само пред нея, а сред чо-джа нямаше как да се внедрят шпиони. Нито пък щяха да бъдат подкупени от врага или да побегнат от бойното поле при първия знак за поражение.
Вярно, стадата й нийдра щяха да бъдат изтощени. През следващите три сезона, докато изплати цената на царицата, но след като преговорите приключиха, Мара попи потта от челото си с везана кърпичка и въздъхна облекчено.
Царицата чо-джа забеляза реакцията й и каза дружелюбно:
— Господарке на Акома. Очите ми виждат, че си изнервена. Да не би гостоприемството ни да не е задоволило потребностите ти?
Мара се сепна.
— О, не, благородна царице. Гостоприемството на кошера винаги е безукорно. — Замълча, рискува и отговори честно: — Признавам, че не бях сигурна за протокола, когато дойдох да откупя това благодеяние с воините.
— Благодеяние? — Царицата килна глава в жест, който можеше да мине за изненада. — Ти си моя приятелка, наистина, и ако си дошла да помолиш за услуга, ще го обмисля, разбира се. Това, че ни посещаваш често, е удоволствие за нас, несъмнено. Но стане ли дума за договаряне за работници, воини или услуги, тези неща са разменна стока.
Мара повдигна вежди.
— Значи вашата раса не се нуждае от армия за защита?
Царицата като че ли се замисли.
— Ние взаимодействаме с империята и така сме част от политиката й, от Великата игра на Съвета. Но преди хиляди години, преди идването на хората? Тогава сме раждали воини, за да създаваме нови кошери, да се защитаваме от хищници като харултите и да ловим дивеч. Сега, ако има конфликти, те са между домовете на хората, които са купили съюзи. Самите чо-джа не воюват, освен за човешки каузи.