— Тя и онзи глупак Ентрери — съгласи се Рай’ги. — Ала Джарлаксъл гледа благосклонно и на двамата.
— А може би господството му над Бреган Д’аерте е към края си — заяви Кимуриел и двамата му събеседници зяпнаха при тези дръзки думи, макар че в действителност те си мислеха съвсем същото. Със самото си идване на Повърхността, Джарлаксъл бе отишъл твърде далеч, навярно достатъчно далеч, за да изгуби благоразположението на голяма част от някогашните си съюзници, включително и повечето от влиятелните мензоберанзански домове. Поел бе риск, който обаче можеше да му се отплати пребогато, особено сега, когато потокът от скъпоценни камъни и други редки стоки от Повърхността към Подземния мрак бе нараснал значително.
Ала планът им бе да не се задържат по тези земи твърде дълго, само толкова, колкото да си намерят достатъчно надеждни агенти, които да се грижат потокът от стоки да не спира. Само че Джарлаксъл най-неочаквано бе нагазил много по-надълбоко, завладявайки дом Басадони и възобновявайки връзките си с опасния Ентрери.
След това, като че ли единствено за да се позабавлява, бе тръгнал по следите на омразния предател До’Урден, а когато си бе свършил работата с него и се бе сдобил с могъщия Креншинибон, не само бе оставил жалкия изменник да си върви, но и бе наредил на Рай’ги да спаси живота му с една от магиите на Лолт!
А сега и това — едно още по-неприкрито домогване не към нови богатства, а към повече власт и то в място, където никой, освен него самият, не искаше да остане.
Джарлаксъл бе стигнал дотук постепенно, стъпка по стъпка, ала дори така, зад гърба си имаше дълъг, криволичещ път, който отвеждаше Бреган Д’аерте все по-далеч от първоначалната им цел, примамила повечето от тях (в това число и Рай’ги, Кимуриел и Берг’иньон) на Повърхността.
— Ами Шарлота Веспърс? — попита Кимуриел.
— Джарлаксъл ще се погрижи за този проблем вместо нас — отвърна Рай’ги.
— Тя се радва на благоволението му — напомни Берг’иньон.
— И освен това възнамерява да го измами — уверено заяви Рай’ги. — Ние го знаем, а тя си дава сметка, че ние знаем, макар все още да не е осъзнала напълно колко сериозно е положението й. Оттук нататък Шарлота Веспърс ще следва безпрекословно нарежданията ни.
Зла усмивка плъзна по лицето на магьосника. Винаги изпитваше огромно удоволствие да гледа как някой иблит се оплита в мрежите на Мрачните и с безсилен ужас установява колко надалеч се простират лепкавите им нишки.
— Разбирам жаждата ти, защото тя измъчва и мен — отбеляза Джарлаксъл. — Не стана, както го бях предвидил, но може би още не е настъпил подходящият момент.
— А може би имаш прекомерно голямо доверие на своите помощници! — отвърна гласът в главата му.
— Не, те несъмнено са видели нещо, което ние, заслепени от жаждата си, сме пропуснали да забележим — възрази Джарлаксъл. — Не отричам, случва се да ми създават неприятности, понякога са крайно досадни и не може да им се вярва, когато личните им интереси си противоречат с възложената им мисия, ала в случая не е така. Трябва да проуча положението много внимателно. Може би има и по-добри пътища към целта, която и двамата жадуваме.
Гласът понечи да каже нещо, ала наемникът сложи край на разговора, изключвайки го изцяло от съзнанието си.
Лекотата, с която това стана, за пореден път напомни на Креншинибон, че уважението, което хранеше към този мрачен елф, е повече от заслужено. Джарлаксъл притежаваше по-силна воля и бе по-труден за контролиране, отколкото който и да било от предишните господари на кристалния отломък, включително и могъщите демони, с които нерядко бе обединявал сили през вековете.
Всъщност, единственият, който бе в състояние така лесно и напълно да заглуши повика на Креншинибон, бе предишният му притежател, друг елф на мрака, на име Дризт До’Урден. В неговия случай това се дължеше на непоклатимите му морални устои. Креншинибон надали би имал по-малки шансове за успех в ръцете на някой добър свещеник или пък паладин, все глупци, глухи за изначалния копнеж за власт.
Всичко това правеше неизменната устойчивост на Джарлаксъл още по-забележителна. Наемникът не страдаше от излишни скрупули и морални задръжки.
Той не вярваше, напълно и безрезервно, че Креншинибон е творение на злото, което трябва да бъде избягвано на всяка цена. Не, според кристалния отломък, Джарлаксъл гледаше на всички (били те живи същества или магически предмети) като на оръдия, удобни средства за постигане на набелязаната цел.