Креншинибон можеше да поставя пречки по пътя към нея, можеше дори да убеди Джарлаксъл да свърне там, където не бе имал намерение да го прави, но не бе в състояние да го застави напълно да промени посоката, в която бе поел.
Ала Креншинибон, могъщият кристален отломък, нямаше никакво намерение да си търси нов господар, както бе правил често пъти, когато се натъкнеше на препятствия. Макар да срещаше съпротива от страна на Джарлаксъл, тя в никакъв случай не вещаеше опасност, нито беше плод на леност. Креншинибон смяташе наемника за силен, многообещаващ и крайно интересен съюзник, който бе в състояние да го дари с власт, каквато отломъкът не бе познал досега.
Фактът, че елфът не сееше безцелен хаос и разруха, като толкова много от демоните, притежавали Креншинибон по-рано, или като глупавия човек, владял го за кратко (най-безсмисленото му завоевание), само правеше Джарлаксъл още по-интригуващ.
Да, очакваше ги дълъг път заедно, сигурен бе кристалният отломък, дълъг път и невиждана дотогава власт.
Тежко и горко на целия свят!
Пета глава
Първи краски върху грандиозно платно
— И други са опитвали преди теб — рече Дуавел Тигъруилис, главатарката на единствената истинска гилдия на полуръстовете в Калимпорт, банда джебчии и информатори, които редовно се събираха в заведението й, „Медната миза“. — Някои дори са успявали да се доберат до прокълнатия предмет.
— Прокълнат? — обади се Ентрери от стола, в който се бе изтегнал.
Подобна нехайна поза бе толкова необичайна за Артемис Ентрери, че той неволно се замисли за мястото, в което се намираше. Не бе случаен фактът, че единствено тук той си позволяваше да пие алкохол, макар и в съвсем малки количества. Напоследък често идваше в „Медната миза“, всъщност — откакто бе убил предишния си съюзник, жалкия Дондон Тигъруилис, и то не къде да е, а в съседната стая. Дуавел, която беше братовчедка на Дондон, знаеше за убийството, но освен това бе наясно, че в много отношения Ентрери му бе направил услуга. А дори случилото се да я бе изпълнило с недоволство, то не можеше да трае дълго, не и щом прагматичната й натура вземеше връх.
Ентрери отлично го разбираше и бе сигурен, че е добре дошъл в „Медната миза“, както за Дуавел, така и за всичките й помощници. Освен това знаеше, че в цял Калимпорт надали има по-сигурно място от „Медната миза“. Не че беше толкова добре охранявана (Джарлаксъл бе в състояние да я изравни със земята само с шепа от воините си), ала защитата й срещу вражи очи можеше да се мери с тази на някоя магьосническа гилдия. Именно тук бе съсредоточила всичките си усилия Дуавел, освен това „Медната миза“ се славеше като място, където можеше да се купи всякаква информация, така че останалите гилдии също имаха интерес странноприемницата да си остане възможно най-сигурна. В много отношения Дуавел и другарите й бяха като Ша’лази Озул — оцеляваха, защото съумяваха да са от полза на всички възможни неприятели.
Това сравнение обаче не се нравеше на Ентрери.
Ша’лази Озул не бе нищо повече от уличен спекулант, посредник, който събираше информация не с хитрост, а със съдържанието на кесията си, а след това я продаваше на онзи, който предложеше най-много. Той бе най-обикновен, макар и много добър, търговец, пиявица, впила се в плътта на престъпния свят на Калимпорт.
Ентрери подозираше, че един ден ще намерят трупа на Ша’лази в някоя канавка и никой нямаше да си спомни повече за него.
Вярно, подобна съдба може би очакваше и Дуавел, но ако това се случеше, мнозина щяха да се опитат да открият убиеца й и да му отмъстят.
Нищо чудно Артемис Ентрери да бе един от тях.
— Прокълнат — повтори Дуавел, след като помисли малко.
— За онези, които почувстват жестокото му острие.
— За онези, които изобщо се докоснат до него — настоя полуръстката.
Ентрери се размърда и наклони глава на една страна, вперил заинтригуван поглед в пълната с изненади своя приятелка.
— Кохрин Соулз е заробен от него — обясни Дуавел. — Принуден е да живее зад непристъпни стени, защото съзнава колко ценен е мечът.
— Кохрин Соулз притежава и други съкровища — възрази Ентрери, ала и сам знаеше, че Дуавел е права, поне по отношение на Кохрин Соулз.