Джарлаксъл присви дясното си око (днес магическата превръзка беше върху лявото) и впери поглед в Ентрери.
— Познаваш града по-добре от нас — рече той. — Да чуем твоето мнение. Искам да издигна кула — кристално въплъщение на Креншинибон, като онази, в която надви Дризт До’Урден, ала помощниците ми се опасяват, че така ще предизвикам гнева на останалите гилдии и дори на калимшанските власти.
— Гнева на магьосническата гилдия — със сигурност — спокойно отвърна Ентрери. — Опасни противници са те.
Джарлаксъл неволно направи крачка назад, неспособен да прикрие изненадата си, че убиецът не бе взел неговата страна.
— Гилдиите непрекъснато си строят нови домове — настоя наемникът. — Някои от тях са много по-пищни от онова, което възнамерявам да направя с Креншинибон.
— Но го правят, наемайки съответната помощ — строители и, ако се налага, магьосници — обясни Ентрери.
Хванат напълно неподготвен от опасния план на Джарлаксъл, той трябваше да мисли светкавично. Не искаше да застава изцяло на страната на Рай’ги и Кимуриел, тъй като знаеше, че подобен съюз няма да му донесе нищо хубаво. Но да издигнат копие на Креншинибон насред Калимпорт си бе чисто и просто лудост.
— Ето, видя ли! — изсмя се Рай’ги. — Дори твоят лакей не смята, че намерението ти е разумно, нито дори осъществимо.
— Нямам нужда от говорители, Рай’ги! — сряза го Ентрери и за миг помисли, че избухливият магьосник ще се нахвърли отгоре му, такава омраза се четеше в погледа, който елфът му отправи. — Издигането на кула в Калимпорт несъмнено ще ни създаде неприятности — продължи убиецът, — но не е невъзможно. Навярно бихме могли да наемем някого от гилдията на магьосниците и да го използваме като фасада за същинския градеж. Още по-лесно ще бъде, ако издигнем кулата в покрайнините на града или дори в пустинята, където, обляна от ярките, слънчеви лъчи, ще може да се извиси в цялото си великолепие.
— Смисълът на подобно начинание е да демонстрираме силата си — възрази Джарлаксъл. — Нямам особено желание да впечатлявам дребните гущери и змиите, които единствени ще видят кулата, ако я построим в пустинята!
— За Бреган Д’аерте винаги е било по-добре да не разкрива истинската си сила — осмели се да подхвърли Кимуриел. — Нима трябва да променим тактиката, която ни е донесла толкова успехи, и то в място, пълно с врагове? За кой ли път като че ли забравяш кои сме и къде сме, Джарлаксъл!
— Срещу достатъчно солидна сума можем да прикрием истината за изграждането й — рече Ентрери. — Освен това смятам, че мога да намеря място, което да удовлетвори желанията ти, както и — добави той, обръщайки се към Рай’ги и Кимуриел, — да уталожи страховете ви.
— Направи го — заяви Рай’ги. — Опровергай ме и докажи, че и от теб може да има някаква полза.
Ентрери отмина това „ласкателство“ с развеселено подсмихване. Вече бе избрал мястото и то щеше да бъде поредният довод в опитите му да тласне Джарлаксъл и Бреган Д’аерте към война с Кохрин Соулз и Далабадския оазис.
— Знаем ли нещо за реакцията на Рейкърс? — попита Джарлаксъл, докато се настаняваше в креслото си.
— Точно в този момент Шарлота Веспърс е при Да’Даклан паша — отвърна Ентрери.
— Не се ли боите, че той може да я убие, за да си отмъсти? — намеси се Кимуриел.
— Няма да е кой знае каква загуба — ехидно подхвърли Рай’ги.
— Да’Даклан паша е твърде заинтригуван… — започна палачът.
— Твърде впечатлен, искаш да кажеш — поправи го Рай’ги.
— Твърде заинтригуван — настоя Ентрери, — за да действа толкова прибързано. Загубата на толкова незначителен пост не може да го е разлютила особено и сега той несъмнено изгаря от желание да научи повече за истинската ни сила и намерения. Възможно е да я убие — най-вече за да види как ще реагираме.
— Ако го стори, бихме могли да заличим и него, и цялата му гилдия от лицето на земята — думите на Джарлаксъл накараха събеседниците му да повдигнат учудено вежди.
Ентрери обаче съвсем не беше толкова изненадан.
Започнал бе да подозира, че зад привидно безумното държание на Джарлаксъл се крие нещо повече, някаква неизвестна му още логика. При обикновени обстоятелства ставаше ли въпрос за някого като Да’Даклан паша от могъщата гилдия на Рейкърс, наемникът би се опитал да намери решение, изгодно и за двете страни.
Той рядко хабеше време, усилия и отлично обучените си войници, за да сее разрушение, поне не повече, отколкото му бе необходимо, за да си извоюва достатъчно добра позиция. В този момент позициите им в Калимпорт бяха задоволително сигурни, ала ето че апетитът на Джарлаксъл непрекъснато нарастваше.