Ентрери не го разбираше, но това не го тревожеше особено — сигурен бе, че все ще намери начин да извлече изгода от ситуацията.
— Преди да предприемем каквото и да било срещу Да’Даклан, трябва да отслабим външната му подкрепа — отбеляза палачът.
— Външната му подкрепа? — повториха Джарлаксъл и Рай’ги едновременно.
— Ръката на Да’Даклан се простира надалеч — обясни убиецът. — Подозирам, че се е погрижил да се обгради със сигурна защита, която най-вероятно се простира и извън пределите на Калимпорт.
По лицата на елфите Ентрери разбра, че току-що бе направил първата крачка към осъществяването на намеренията си. Не трябваше да казва нищо повече, не и в този момент. В действителност, той познаваше Да’Даклан паша достатъчно добре, за да е сигурен, че старецът и с пръст няма да докосне Шарлота. Подобна неприкрита саморазправа изобщо не беше в стила му.
Не, той щеше да приветства посещението й и да се опита да научи колкото се може повече — в неговите очи подобно дръзко нападение бе почти сигурно доказателство, че Басадони са се сдобили с ново оръжие или нов — съюзник. Да’Даклан несъмнено ще иска да узнае дали атаката се дължи на прекомерната самонадеяност на новите водачи на гилдията (в случай че Басадони наистина бе мъртъв, както говореше мълвата) или е резултат от оправдана увереност в собствените сили. Фактът, че Шарлота (която смъртта на Басадони несъмнено би издигнала до самия връх на гилдията), се бе осмелила да го посети, определено говореше в полза на второто предположение. А Да’Даклан за нищо на света не би рискувал да си докара подобна катастрофа на главата.
О, да, Шарлота щеше да си тръгне от дома му напълно невредима, припомняйки си подшушнатото от Дуавел Тигъруилис. Когато по-късно същата вечер отидеше при Джарлаксъл, тя щеше да повтори твърдението на Ентрери, че Да’Даклан си има съюзник извън пределите на града и след това за палача щеше да остане единствено да намекне, че мястото, обитавано от този съюзник, би било съвършено за издигане на кристалната кула.
Да, според убиеца всичко се нареждаше чудесно.
— Запушим ли устата на Кохрин Соулз, Да’Даклан паша остава без подкрепа извън Калимпорт — обясни Шарлота на Джарлаксъл същата вечер.
— Не бих казал, че тя му трябва кой знае колко — отбеляза наемникът. — От онова, което чувам от теб и останалите ми информатори, разбирам, че си има предостатъчно подкрепа в самия град и да се опитваме да покорим гилдията му, не изглежда никак разумно.
— Само че той не го осъзнава — отвърна Шарлота без да се колебае.
У Джарлаксъл нямаше никакво съмнение, че Шарлота е обмислила всичко много внимателно. Беше се върнала от срещата си с Да’Даклан паша, а след това и с уличните си информатори приятно развълнувана и оживена. Вярно, не бе постигнала кой знае какво с Да’Даклан, но съвсем ясно бе почувствала, че старецът е заел отбранителна позиция. Пълното унищожение на поста в покрайнините на града здравата го бе стреснало, още повече, че и представа си нямаше какво става в гилдията на Басадони, нито кой я владее сега и това силно го тревожеше.
Джарлаксъл подпря брадичка с изящната си ръка:
— Смята, че старият Басадони е мъртъв, така ли? — попита той за трети път и за трети път Шарлота отговори утвърдително. — Не означава ли това, че гилдията е отслабена?
— В твоя свят, където домовете се управляват от матрони, които служат на самата Лолт — може би — отвърна Шарлота. — Не и тук. Тук загубата на управляващия паша означава единствено нестабилност в редиците на гилдията, а това повече от всичко друго плаши противниците й. Гилдиите рядко воюват помежду си, защото никой не печели от подобни междуособици. Това е урок, който старите паши усвояват с течение на годините и който предават на своите наследници поколения наред.
Разбира се, за Джарлаксъл не беше трудно да види логиката в думите на Шарлота, ала въпреки това запази леко обърканото си изражение, подтиквайки я да продължи. В действителност, наемникът научаваше повече за нея, отколкото за привичките на калимпортските гилдии.
— За Да’Даклан паша нападението ни е доказателство, че Басадони е мъртъв — допълни Шарлота и по устните й се разля зла усмивка. — Според него, ако старият Басадони е убит (или най-малкото е изгубил властта си), гилдията ни става много по-опасна.