Когато почувства псионисткото проникване, илитидът веднага разбра, че не е някой негов събрат, проявил интерес към Далабадския оазис и магическата ръкавица.
Напълно уверен в превъзходството си (както всички от своята раса), Ихараскрик бе по-скоро заинтригуван, отколкото разтревожен и дори се подразни, когато Соулз спря опитите на непознатия псионист с магическата си ръкавица. Ала ето че далечният повик се бе завърнал, пренасочен, така че да избегне примката на Соулз, и този път Ихараскрик отговори, привличайки окото на неизвестния псионист надолу, към своето подземие.
Илитидът не се и опита да прикрие изненадата си, когато разбра кой стои от другата страна. Непознатият (не какъв да е, а истински елф на мрака!) също не помисли да скрие собственото си удивление.
— Хасзакин! — изуми се той, използвайки елфическата дума за илитид (дума, в която се съдържаше уважение, каквото Мрачните рядко засвидетелстваха на същество от друга раса).
— Дин Г’еиивалз? — попита Ихараскрик, спомнил си името на един мрачно елфически град, който някога познаваше много добре.
— Мензоберанзан — долетя псионисткият отговор.
— Дом Облодра — веднага се досети илитидът, тъй като в Подземния мрак нямаше илитид, който да не е чувал за този крайно необичаен дом.
— Вече не — отвърна Кимуриел.
Ихараскрик усети горчилката в гласа му, а когато елфът сподели спомените си за падението на своя дом, илитидът разбра на какво се дължи тя. В Смутното време, когато всички магии бяха престанали да действат, единствените, останали незасегнати, бяха псионистите от дом Облодра. Възползвайки се от моментното си преимущество, те бяха отправили предизвикателство към най-могъщите домове в Мензоберанзан, включително и към самата матрона Баенре. Ала тогава ситуацията бе взела напълно противоположен обрат — конвенционалната магия си бе възвърнала силите, а псионизмът временно бе напълно обезсилен. Отговорът на матрона Баенре беше съкрушителен и дом Облодра, с всичките си обитатели и постройки, бе разгромен и запратен в Хищния процеп. Оцелял бе единствено Кимуриел, който бе проявил благоразумието да използва връзките си с Джарлаксъл и Бреган Д’аерте и да се оттегли възможно най-бързо.
— Смятате да нападнете Далабад, така ли? — попита Ихараскрик, сигурен, че ще получи отговор — лоялността, която псионистите проявяваха един към друг, често пъти бе по-силна от тази, която показваха към собствената си раса.
— Далабад ще бъде наш, преди нощта да е отминала.
Изведнъж връзката прекъсна, а когато Кохрин Соулз влезе в тъмната зала, надянал проклетата ръкавица, която така пречеше на псионистката енергия, Ихараскрик разбра на какво се дължи внезапното оттегляне на елфа.
Илитидът се поклони на мъжа, който се мислеше за негов господар.
— Някой се опита да ни проучи — заяви направо Соулз, без да може да скрие напрежението си от отвратително грозното създание.
— Псионист — потвърди илитидът на глас. — Аз също го усетих.
— Могъщ ли е?
Ихараскрик издаде тих, клокочещ звук, който бе равносилен на пренебрежително свиване на рамене трудно му бе да изпитва респект от някого, който не принадлежеше към неговата раса. Оценката на Ихараскрик беше напълно искрена, независимо от това, че точно този псионист беше мрачен елф, а не човек, и на всичкото отгоре — част от дом, който бе добре известен на илитидите. Все пак, въпреки че самият той нямаше за какво да се тревожи, Ихараскрик познаваше мрачните елфи достатъчно добре, за да е сигурен, че Кимуриел Облодра е най-малкият от проблемите, очакващи Кохрин Соулз.
— Могъществото е нещо относително — загадъчно отвърна той.
Кохрин Соулз съвсем ясно почувства магическата енергия, докато се изкачваше по дългата, спираловидна стълба, извеждаща от подземието, и се затича. Мускулите му се напрегнаха до краен предел, ала старите му кости не усещаха болка. Възможно ли бе нападението вече да е започнало?
Пое си дъх, чак когато достигна приземния етаж и завари голяма част от войниците си да разговарят развълнувано, повече заинтригувани, отколкото разтревожени.
— Твоя ли е, татко? — попита Ахдания със светнали очи и виждайки недоумението му, го поведе към една от стаите с източно изложение.
Навън, насред Далабадския оазис, в сърцето на уж непристъпната му крепост, се извисяваше кристална кула.
Навън, обляно от ярките, слънчеви лъчи, се издигаше физическото въплъщение на Креншинибон — сигурен знак, че смъртната им присъда е подписана.