И като се поклони лекичко, Ихараскрик добави:
— Това е цялото уважение, което ще получиш от мен. Бих могъл да насоча част от енергията си към теб, за да я уловиш и използваш срещу Мрачните (а те ще бъдат тук всеки момент), но няма да го сторя.
Артемис Ентрери съвсем ясно видя как отчаянието на Кохрин Соулз бе изместено от слепия гняв на човек, който вече няма какво да губи — изражение, което убиецът бе виждал безброй пъти през годините, прекарани в джунглата на калимпортските улици.
— Но ръкавицата все още е у мен! — властно заяви Соулз и вдигна великолепния си меч. — Поне ще изпитам удоволствието да видя как умираш преди мен!
Още преди Соулз да успее да довърши, Ихараскрик се сля с каменния под и изчезна.
— Проклет да си! — изрева Соулз. — Проклет да…
Гневният му вик бе прекъснат от силно тропане по вратата.
— Дай ми магическата си пръчка! — кресна Соулз и се обърна към дъщеря си.
Изправена пред пищния, простиращ се чак до пода гоблен, Ахдания стоеше напълно неподвижна и дори не посегна към магическата пръчка, втъкната в колана й.
Миг по-късно, с все същото непроменено изражение, тя се свлече на земята.
Зад нея се показа Артемис Ентрери.
Очите на Кохрин Соулз се разшириха, когато дъщеря му рухна на пода — не от уплаха за Ахдания, а от тревога за собствената му безопасност.
— Толкова по-лесно щеше да бъде, ако просто ми бе продал меча си — отбеляза палачът.
— Знаех си, че ти стоиш зад всичко това, Артемис Ентрери! — изръмжа Соулз и пристъпи към убиеца, без да сваля поглед от лицето му.
Кървавочервеното оръжие проблесна заплашително.
— Давам ти последна възможност да го продадеш — продължи наемникът и Соулз се закова на място, без да може да повярва на ушите си. — Срещу живота на дъщеря ти — добави Ентрери и сведе острието на изумрудената си кама към падналата Ахдания. — За собствения си живот също ще трябва да се спазариш, ала не с мен.
Откъм коридора се разнесе нов тропот, последван от шум от водеща се битка.
— Близо са, Соулз — отбеляза Ентрери. — Твърде близо и твърде много.
— Как можа да доведеш елфи на мрака в Калимпорт! — изръмжа Соулз в отговор.
— Те сами дойдоха — поправи го палачът. — Аз просто имах благоразумието да не се опитвам да им преча. Е, приемаш ли предложението ми? Мога да спася Ахдания — тя не е мъртва, просто спи.
За да подсили думите си, Ентрери вдигна миниатюрна стреличка с необичайна форма — елфическа стрела, напоена с приспивателна отрова.
— Дай ми меча и ръкавицата — още сега! — и ще пожаля живота й. След това можеш да се опиташ да откупиш собствения си живот. Мечът няма да ти помогне особено срещу Мрачните, защото те не се нуждаят от магия, за да се справят с теб.
— Но ако ще трябва да откупувам живота си, защо да не го сторя с меч в ръка? — попита Соулз.
В отговор Ентрери кимна по посока на Ахдания.
— Откъде да съм сигурен, че ще удържиш на думата си? — добави Соулз.
Без да каже нито дума, убиецът впи леден поглед в лицето му.
В този миг на вратата се потропа и Соулз, сякаш тласнат от резкия звук, се хвърли към Ентрери, вдигнал могъщия си меч.
Палачът разполагаше с достатъчно време, за да убие Ахдания, преди да отскочи, но не го стори. Вместо това се скри зад гоблена и като приклекна ниско, изтича до другия му край, а след него отекна звукът на раздиран плат. Нокътя на Шарон с лекота потъваше в плътната материя, откъртвайки дори парчета от стената зад нея.
Когато излезе от другата страна на гоблена, Ентрери видя Соулз да се насочва към него с полуобезумяло, тържествуващо изражение.
— Какво ли ще кажат мрачните елфи, когато дойдат и открият Артемис Ентрери мъртъв? — изкряска Соулз и замахна към рамото на палача.
Убиецът, който междувременно бе извадил собствения си меч, с лекота отби удара, ала Соулз беше много добър, и преди Ентрери да успее да замахне с камата, която държеше в лявата си ръка, той вдигна Нокътя на Шарон пред гърдите си.
Респектиран не толкова от противника си, колкото от великолепното му оръжие, Ентрери отстъпи назад.