Знаеше за Нокътя на Шарон достатъчно, за да осъзнае, че и най-незначителната драскотина, получена от острието му, ще се разпростре и забере и най-вероятно ще го убие.
Напълно уверен, че рано или късно ще намери пролука в защитата на Соулз, Ентрери започна да описва бавни кръгове около него.
Соулз замахна ниско и палачът трябваше да отскочи, следващият удар пък го накара да приклекне, като в същото време отби аленото острие с меча си и натисна с все сила. Атаката на Соулз беше мълниеносна и изпълнена толкова безупречно, че почти всеки противник би получил поне някоя драскотина…
… Ентрери обаче остана невредим. Вместо това Соулз се видя принуден да отстъпи и да замахне настрани, тъй като незнайно как палачът се бе озовал вдясно от него, докато отбиваше третия му удар.
Соулз изръмжа раздразнено, когато двамата пак се озоваха лице в лице, а Ентрери отново зае хладнокръвната си, дебнеща позиция. Този път, вместо да остане неподвижен, Соулз също започна да описва бавни кръгове, като (не пропусна да забележи Ентрери) леко влачеше единия си крак, очевидно готов да смени посоката само за миг, отрязвайки всеки път за отстъпление.
— Значи жадуваш да притежаваш Нокътя на Шарон, убиецо? — изсмя се подигравателно Соулз. — А осъзнаваш ли всъщност истинското му могъщество, знаеш ли докъде се простират страховитите му способности.
Ентрери бавно заотстъпва, първо наляво, после надясно, позволявайки на Соулз да стесни полето на битката. Започваше да губи търпение, а и звуците, които долитаха откъм вратата, красноречиво говореха, че съпротивата от другата й страна много скоро ще бъде надвита. Вратата бе великолепна и забележително яка, но дори това нямаше да й помогне задълго, а Ентрери искаше да приключи с всичко това преди появата на Рай’ги и Мрачните.
— Мислиш си, че съм просто един старец — подхвърли Соулз и се нахвърли отгоре му, замахнал за нов удар.
Ентрери го посрещна и този път отвърна на атаката с атака. Мечът му се провря под оръжието на Соулз и го отби настрани, след което палачът се завъртя и пристъпи напред, вдигнал изумрудената си кама, ала почти веднага се видя принуден да се отдръпне, тъй като лявата му ръка се озова твърде близо до опасния магически меч.
— Може и да съм стар — продължи Соулз решително, — но черпя сили от меча. Мога да въртя оръжието не по-зле от теб, Артемис Ентрери — докато имам Нокътя на Шарон, ти си обречен.
И той отново се хвърли в нападение, ала палачът се измъкна с лекота и отстъпи към стената. Скоро щеше да се окаже хванат натясно, но това можеше да се каже и за Соулз, който също нямаше да има къде да отиде нито пък достатъчно време, за да го стори.
— Бягай, бягай като уплашен заек, убиецо! — изсмя се Соулз подигравателно. — Познавам те, Артемис Ентрери. Познавам те! Виж!
Още докато говореше, Соулз размаха Нокътя на Шарон пред себе си и палачът беше принуден да притвори очи, тъй като зад острието се извиха валма непрогледен мрак.
Не, с изненада установи Ентрери миг по-късно, от острието бликнаха валма непрогледен мрак и по-точно — облаци от пепел, които се задържаха във въздуха и се завихриха, променяйки бойното поле според намеренията на Соулз.
— Познавам те — викна Соулз и пристъпи напред, без да спира да размахва меча си, изпълвайки въздуха с още и още пепел.
— Да, познаваш ме — спокойно отвърна Ентрери и Соулз неволно забави крачка, припомнил си внезапно с кого си има работа. — Познаваш ме, защото нощем идвам в сънищата ти, Кохрин Соулз, в най-страшните ти кошмари. И когато надзърнеш в сенките им, виждаш ли тези очи да се взират в теб?
При тези думи палачът направи крачка напред и лекичко подхвърли меча си, внимателно преценявайки ъгъла, така че Кохрин Соулз да види единствено приближаващото се острие.
В този миг вратата стана на трески.
Соулз сякаш не го забеляза, напълно погълнат от двубоя с Ентрери. Мечът му удари върха на вражеското острие, после се спусна надолу и настрани. Толкова добре бе изиграл палачът хода си, че движенията на Соулз само затвърдиха илюзията, че оръжието все още е в ръката му.
Соулз се хвърли напред, право в сърцето на черната пепел, и с все сила замахна натам, накъдето знаеше, че се намира противникът му.
Миг по-късно замръзна, усетил остро убождане в гърба. Камата на Ентрери потъна в тялото му.
— Виждаш ли тези очи да се взират в теб, когато надзърнеш в непрогледните сенки на най-страшните си кошмари, Кохрин Соулз? — повтори убиецът. — Това са моите очи.