Соулз почувства как жизнената му енергия бавно го напуска. Ентрери все още не бе нанесъл смъртоносен удар, пък и нямаше нужда да го прави. Соулз беше победен и го знаеше. Нокътя на Шарон се изплъзна от пръстите му и тупна на пода, а ръката му увисна безпомощно.
— Ти си демон! — изръмжа той.
— Аз? — невинно попита Ентрери. — Не беше ли Кохрин Соулз този, който бе готов да пожертва дъщеря си заради едно оръжие?
Още докато говореше, убиецът посегна и дръпна черната ръкавица от десницата му. За изненада на Соулз, тя падна на земята.
Откъм изкъртената врата се разнесе глас, мелодичен, ала въпреки това остър, говорещ на език, който се лееше плавно, макар и накъсван от резки, отсечени съгласни.
Ентрери се отдръпна. Соулз се обърна и над валмата пепел, които бавно се слягаха на пода, видя няколко мрачни елфи да пристъпват в стаята.
Кохрин Соулз пое дълбоко дъх. Беше се справял и с по-страшни противници, напомни си той. Беше преговарял с илитид и бе преживял срещи с най-опасните главатари на калимпортските гилдии. Вниманието му се насочи към Ентрери, който бавно се отдалечаваше, потънал в разговор с предводителя на Мрачните.
А драгоценният му меч, най-скъпото, което притежаваше и заради което наистина бе готов да пожертва дори живота на родната си дъщеря, лежеше в краката му, незабелязан от никого.
Ентрери се отдалечи още малко. Никой от Мрачните не се приближи, нито го погледна.
Нокътя на Шарон, така примамливо близо, сякаш го викаше.
Напрягайки тялото си до краен предел, преценил до съвършенство и най-малкото си движение, Соулз светкавично се приведе, нахлузи черната ръкавица на дясната си ръка и преди да успее да осъзнае, че тя не му пасва както преди, грабна могъщия меч и се обърна към Ентрери, ръмжейки:
— Кажи им, че ще говоря с предводителя им… — започна той, но остатъкът от изречението се изгуби в гърлото му, а гласът му подрезгавя, сякаш нещо се бе впило в гласните му струни.
Лицето му се разкриви причудливо, чертите му сякаш се удължиха по посока на меча.
Всички в стаята замлъкнаха и насочиха изумени погледи към Соулз.
— Д-д-дано се продъниш в Д-д-деветте… в Д-д-деветте пъкъла, Ентрери! — с мъка процеди Соулз с накъсван от мъчителни стонове глас.
— Какво става? — обърна се Рай’ги към Ентрери.
Палачът дори не си даде труда да му отговори и продължи да наблюдава развеселено обречената битка на Кохрин Соулз с могъщия меч. Лицето на Соулз отново се удължи, а от тялото му започнаха да се извиват струйки дим. Опита се да извика, ала от устните му се откъсна единствено задавено клокочене. Димът стана по-силен и Соулз затрепери неудържимо, все така мъчейки се да извика.
Ала от устата му излезе само струя гъст дим.
После всичко сякаш застина. Борейки се да си поеме дъх, Соулз се взря в Ентрери.
Кохрин Соулз живя само толкова, колкото на лицето му да се изпише най-потресеното и ужасено изражение, което Ентрери някога беше виждал. Изражение, от което палачът изпита искрено удоволствие. Имаше нещо твърде познато в начина, по който Соулз бе изоставил дъщеря си.
Тялото на Кохрин Соулз изригна с оглушително пращене. Кожата и плътта се стопиха върху лицето му, оставяйки само гол череп и чифт широко отворени, ужасени очи.
Нокътя на Шарон отново тупна на пода, ала вместо да издрънчи, само изтрополи глухо. Обезобразеният труп на Кохрин Соулз рухна на земята.
— Обясни! — нареди Рай’ги на Ентрери.
Палачът прекоси стаята и с десница, върху която беше надяната ръкавица, досущ като тази върху ръката на Соулз, се пресегна и преспокойно вдигна най-новото си завоевание.
— Моли се да не отида в Деветте пъкъла, които със сигурност те очакват, Кохрин Соулз — рече той. — Защото срещна ли те там, ще те измъчвам до края на вечността.
— Обясни! — заповяда Рай’ги още по-настойчиво.
— Да обясня? — повтори Ентрери и като се обърна към елфа, сви рамене, сякаш отговорът се разбираше от само себе си. — Аз бях подготвен, а той се оказа глупак.
Рай’ги го изгледа заплашително и Ентрери се усмихна доволно, надявайки се развеселеното му изражение да вбеси магьосника дотам, че да го подтикне да стори нещо.
Защото сега Ентрери държеше Нокътя на Шарон и носеше ръкавицата, с която можеше да улови всяка магия и да я насочи срещу нападателя си.