Не, тръсна глава Ентрери, това не беше вярно. Всички, които бе убил, бяха или свързани с подземния свят, или заблудени наивници, които някак си бяха успели да се забъркат там, където не трябваше, и се бяха изпречили на пътя му. Дори Дризт До’Урден, този паладин с черна кожа, сам бе избрал да стане негов враг, като му попречи да сложи ръка върху полуръста Риджис и рубинения медальон, който дребният глупак беше откраднал от Пук паша. Отнело му бе години, но в очите на Ентрери да убие Дризт До’Урден не бе нищо друго, освен заслужения завършек на нежеланата и неморална намеса на елфа. Да, Артемис Ентрери бе твърдо убеден, че всички, които бяха загинали от ръката му, до един си го бяха изпросили, захвърлили невинността си в търсене на власт или материална изгода.
В очите на Ентрери всички, които беше погубил, си го заслужаваха, защото той бе убиец сред убийци, играч в безмилостна игра, която не му оставяше друг избор.
— Защо? — гласът на Морик извади Ентрери от мислите му.
Палачът го изгледа в продължение на няколко секунди, преди да даде бърз и простичък отговор на въпроса му… въпрос, който бе твърде сложен дори за него самия. Ала въпреки привидната си простота, в отговора на убиеца се съдържаше повече истина, отколкото той самият предполагаше:
— Защото ненавиждам Мрачните дори повече, отколкото мразя хората.
Втора част
Оръдия и господари
Ентрери и Джарлаксъл отново заедно?
Странен съюз, който за мнозина (включително и за мен, поне в началото) въплъщава най-страшния възможен кошмар. В целия свят надали някой може да се мери по коварство с Джарлаксъл, съвършеният опортюнист, находчивият главатар на Бреган Д’аерте, който е в състояние от купчина изпражнения да направи цяло кралство. Джарлаксъл, който в матриархалното общество на Мензоберанзан живееше в благополучие, по нищо не отстъпващо на разкоша и могъществото, на което се радваха най-влиятелните матрони майки.
Загадъчният Джарлаксъл, който познавал баща ми и дори бил негов приятел.
Възможно ли бе някой, когото Закнафейн е смятал за приятел, да се съюзи с Артемис Ентрери? На пръв поглед самата мисъл за това изглежда нелепа. При все това аз вярвам, че Джарлаксъл не лъже за някогашната си дружба със Закнафейн, а че съюзът му с Артемис Ентрери (за втори път!) е факт, знам извън всяко съмнение.
Професионално погледнато, в това съюзничество няма нищо странно. Ентрери открай време предпочита прикритието на сенките, откъдето спокойно може да играе ролята на маша в ръцете на някой могъщ господар… не, не господар. Съмнявам се, че Артемис Ентрери някога е имал истински господар. Дори работейки за една или друга гилдия, той винаги е бил по-скоро наемно оръжие, отколкото слуга. За подобен опитен наемник несъмнено няма да е никак трудно да си намери място в редиците на Бреган Д’аерте, особено след идването им на Повърхността, където най-вероятно ще имат нужда от хора, които да им послужат като параван и да скрият истинската им самоличност. Ето защо за Джарлаксъл съюзничеството с Ентрери е наистина изгодно.
Ала между двамата има и още нещо. Очевидно е от начина, по който Джарлаксъл говори за убиеца, както и от немалките усилия, които положи, за да направи възможен последния двубой между мен и Ентрери.
Стори го, ни повече, ни по-малко, заради душевния мир на палача, не заради мен, нито пък за да се позабавлява самият той. Вярно е, че оценява забележителните способности на палача, но освен това го е грижа за него — като за приятел.
И именно тук се крие цялото противоречие.
Защото колкото и да си подхождат Джарлаксъл и Ентрери като професионалисти, същото далеч не може да се каже за характерите или принципите им все неща, които лежат в основата на едно истинско приятелство.
Или пък не.
Джарлаксъл е много по-великодушен от Артемис Ентрери. Вярно, понякога може да бъде и безмилостен, но никога просто ей така. Практически съображения и личната изгода ръководят всяко негово действие, ала въпреки това нерядко се случва доводите на сърцето му да надделеят над жаждата за печалба. Неведнъж ми е давал възможност да избягам, въпреки облагите, които би могъл да извлече, отнасяйки главата ми на матрона Малис или матрона Баенре. Способен ли е Артемис Ентрери на същото великодушие?