Слугата на отломъка

Ни най-малко.

Узнаеше ли, че Джарлаксъл е спасил живота ми в кулата, Ентрери вероятно щеше да се опита да ме убие, а след това щеше да насочи гнева си към наемника. Подобен двубой съвсем не е изключен за в бъдеще и ако някога наистина се стигне дотам, у мен няма никакво съмнение, че Артемис Ентрери ще се окаже в крайно неизгодно положение. Не само защото самият Джарлаксъл е отличен боец, но най-вече заради многобройните и смъртоносни съюзници на наемника.

Именно тук се корени интересът на Джарлаксъл към Ентрери, както и властта му над него. Джарлаксъл ясно вижда колко полезен може да му бъде убиецът и не се бои от него, защото отдавна е овладял до съвършенство едно умение, което напълно липсва на Ентрери — умението да съгради организация, в която всеки е зависим от останалите. Артемис Ентрери не би се опитал да убие Джарлаксъл, защото се нуждае от него.

Джарлаксъл ще се погрижи за това. Той и за миг не спира да плете мрежите си, изгодни не само за него, но и за тези, които го заобикалят. Мрежи, в които всяка защита против многочислените и опасни съперници на Бреган Д’аерте неизменно зависи от влиятелното и умиротворяващо присъствие на Джарлаксъл. Забележителен дипломат, наемникът няма равен на себе си в умението да постига единомислие, докато Ентрери, саможив и потаен, изпитва непреодолима потребност да доминира над всички край себе си.

Джарлаксъл убеждава другите да му се подчинят, Ентрери ги принуждава.

Ала Ентрери никога няма да успее да контролира Джарлаксъл. Позициите на наемника са прекалено силни, а самият той — твърде интелигентен, за да го допусне.

Въпреки това вярвам, че съюзът им ще издържи, а дружбата им ще заякне. Не казвам, че между двамата няма да възникнат конфликти и то опасни конфликти.

Кой знае, може би Ентрери вече е научил истината за случилото се в кулата и е убил Джарлаксъл, или сам е загинал, опитвайки се да го убие. Ала колкото по-дълго — просъществува съюзът между двамата, толкова по-силен ще става и толкова повече ще укрепва дружбата помежду им.

Ив крайна сметка, убеден съм, житейската философия на Джарлаксъл ще надделее. От двамата именно Ентрери е пленник на слабостите си. Желанието му да държи всичко край себе си под контрол, се корени в неспособността му да се довери комуто и да било и макар да го превръща в забележителен боец, то го обрича на съществуване, чието безсмислие и самият Ентрери започва да усеща.

Професионално погледнато, Джарлаксъл му предлага сигурност, дава му отправна точка за всички негови действия, а в замяна получава връзка с Повърхността.

Ала в личен план, Джарлаксъл му дава много повече, дава му възможност най-сетне да скъса с ролята на единак, която сам си е избрал. Добре си спомням какво изпитваше Ентрери, когато си тръгнахме от Мензоберанзан, където и двамата бяхме пленници, всеки посвоему. Той и тогава беше с Бреган Д’аерте, но там, е града на моите събратя, Артемис Ентрери бе принуден да надзърне в мрачно, ужасяващо пусто огледало и онова, което видя в него, изобщо не му хареса. Защо тогава отново се върна при Джарлаксъл?

Това е поредното доказателство за обаянието на наемника, непогрешимата му интуиция за това какво наистина искат тези, които го заобикалят, и забележителното умение да създава здрави съюзничества.

Самият факт, че двамата с Ентрери отново са заедно, говори, че Джарлаксъл вече печели неминуемия сблъсък между техните така различни мирогледи, характери и морал. И макар Ентрери все още да не го осъзнава, у мен няма никакво съмнение, че Джарлаксъл ще му даде много повече със своя пример, отколкото със съюзничеството си.

Кой знае, може би с помощта на наемника Артемис Ентрери най-сетне ще открие избавление от сегашното си безсмислено съществувание.

Или пък в крайна сметка Джарлаксъл ще го убие.

И в двата случая светът само ще спечели.

Дризт До’Урден