— Станалото — станало, вече нищо не може да се направи — подхвърли убиецът. — Наистина копнеех да притежавам Нокътя на Шарон (кой воин не го иска!), но докато Озул подшушва наляво и надясно историята за отказа на Соулз да продаде меча си срещу огромно количество злато, а Ахдания Соулз не крие недоволството си от действията на баща си по отношение на скъпоценния меч, всичко се развива в полза на Бреган Д’аерте и плановете ни тук. Джарлаксъл се нуждаеше от сигурно място, където да издигне кристалната кула и ето че го получи и сега Бреган Д’аерте разполага с пост извън стените на града, откъдето можем да следим за заплахи извън непосредствения ни обсег на действие. Всички печелят.
— А Артемис Ентрери получава Нокътя на Шарон — подметна Шарлота.
— Всички печелят — повтори убиецът.
— Докато не отидем прекалено далеч и целият свят не се съюзи срещу нас.
— Джарлаксъл живее на ръба на тази пропаст от векове, ала още не е паднал в нея — отвърна Ентрери.
Шарлота се накани да каже нещо, но се отказа в последния момент. Ентрери обаче бе сигурен какви думи бе преглътнала току-що, знаеше го от разговора им, от нарастващата й възбуда, която едва не я бе накарала да захвърли всяка предпазливост и да му напомни, че през всички тези векове Джарлаксъл никога не бе притежавал Креншинибон или, с други думи, Креншинибон никога не го бе обсебвал.
— Не казвай нищо за тревогите ни пред Рай’ги и Кимуриел — предупреди я убиецът. — Вече са достатъчно уплашени, а страхът кара всички, дори Мрачните, да допускат грешки. Двамата с теб ще наблюдаваме отстрани и може би ще успеем да намерим изход, ако се стигне до вътрешна война.
Шарлота кимна и съвсем правилно прецени, че това е знак да си върви. Тя се изправи, кимна още веднъж и излезе от стаята.
Ентрери нито за миг не повярва на безмълвното й обещание. Тъкмо напротив, напълно бе убеден, че от „Медната миза“ Шарлота ще отиде право при Рай’ги и Кимуриел и ще се опита да представи разговора им в благоприятна за себе си светлина. Точно както той целеше. Палачът току-що бе принудил Шарлота да изиграе картите си и да разкрие чия страна бе взела в тази разпростираща се все по-надалеч мрежа от интриги и заговорничество. Сигурен бе, че тя изобщо не бе повярвала на твърдението му как можело да има изход за тях двамата — познаваше го прекалено добре, за да си помисли дори за миг, че тръгне ли да бяга от Бреган Д’аерте, Ентрери ще я вземе със себе си. Палачът щеше да забие камата си в гърба й със същата лекота, с която бе убил всички свои предишни „съдружници“, като се започне от Талан Белмер и се стигне до Раситър. Шарлота го знаеше прекрасно, а Ентрери знаеше, че тя го знае.
Въпреки това палачът неволно се запита дали Шарлота, Рай’ги и Кимуриел все пак не са прави, като смятат, че Креншинибон оказва твърде неблагоприятно влияние върху Джарлаксъл и е на път да обрече дейността им на Повърхността на провал. Разбира се, това не тревожеше особено Ентрери, който не смяташе, че завръщането на Мрачните в Мензоберанзан би било нещо лошо. Важни за него бяха отношенията му с най-влиятелните членове на Бреган Д’аерте. Рай’ги и Кимуриел бяха прословути с неприязънта си към всички други раси и го ненавиждаха така, както ненавиждаха всеки, който не бе мрачен елф, дори повече, защото способностите на палача и умението му да оцелява бяха истинска заплаха за тях. Ентрери лесно можеше да се досети какво го очакваше, остане ли без защитата на Джарлаксъл. Вярно, това, че наскоро се бе сдобил с Нокътя на Шарон, проклятие за всички магьосници, му вдъхваше допълнителна увереност, но дори с него изгледите му да надделее в битка с врагове като Рай’ги и Кимуриел си оставаха все така нищожни. А ако двамата елфи застанеха начело на Бреган Д’аерте, начело на повече от стотина Мрачни воини…
Подобна перспектива изобщо не се нравеше на Ентрери.
Място за съмнение нямаше — паднеше ли Джарлаксъл, с Артемис Ентрери щеше да бъде свършено.
Кимуриел прекосяваше тунелите под Далабад, без да може да потисне напълно притеснението си. Все пак ставаше въпрос за хасзакин, илитид — непредсказуем и смъртоносен. Въпреки това бе дошъл, и то сам, заблуждавайки Рай’ги, че е в състояние да се справи.