Имаше неща, които само един псионист бе в състояние да разбере и оцени по достойнство.
След един от поредните завои на лъкатушещите коридори, най-сетне се натъкна на страховитото създание, разположило се удобно в дъното на неголяма ниша. Макар очите му да бяха затворени, Ихараскрик не спеше, сигурен бе Кимуриел, тъй като ясно усещаше мисловната енергия, струяща от илитида.
— Изглежда сторих добре, като застанах на страната на Бреган Д’аерте — отбеляза телепатично Ихараскрик. — Не че някога съм се съмнявал.
— Мрачните елфи са по-силни от хората — съгласи се Кимуриел, използвайки телепатичната връзка на илитида, за да му предаде мислите си.
— По-силни от тези хора — поправи го Ихараскрик.
Кимуриел се поклони, очевидно с намерението да смени темата, ала Ихараскрик имаше да каже още нещо.
— По-силни от Кохрин Соулз — продължи илитидът. — Осакатен бе той, напълно обсебен от един магически предмет.
При тези думи Кимуриел най-сетне се досети каква ще да бе връзката между Ихараскрик и жалката далабадска шайка. Защо иначе могъщо създание като него би си губило времето с толкова нисши същества?
— Изпратили са те тук, за да изучиш меча и ръкавицата — заяви елфът телепатично.
— Искаме да разберем онова, което понякога е в състояние да отбие, атаките ни — с готовност призна Ихараскрик. — Ала нито мечът, нито ръкавицата имат неограничени възможности. Далеч не са така всемогъщи, както Соулз си мислеше, в противен случай никога нямаше да ги надвиете.
— Досетихме се — съгласи се Кимуриел.
— Така и така нямаше да остана още дълго при Кохрин Соулз — забележката на Ихараскрик, чиято раса се славеше със своята педантичност, можеше да означава единствено, че според него вече е научил и най-дребната подробност за меча и ръкавицата.
— Човекът, Артемис Ентрери, си ги присвои — обясни Кимуриел.
— Разбира се, такова бе намерението му от самото начало. Страхува се от вас и то с основание. Силна е волята ти, Кимуриел Облодра — продължи Ихараскрик и елфът отново се поклони. — Не подценявай Нокътя на Шарон, още по-малко пък ръкавицата, която човекът носи непрекъснато. С тяхна помощ може да използва собствените ти сили срещу теб, ако не внимаваш достатъчно.
Кимуриел телепатично го увери, че ще държи под око Артемис Ентрери и опасната му нова придобивка.
— Значи ли това, че задачата ти да наблюдаваш меча и ръкавицата е изпълнена? — попита той след това — Може би — отвърна илитидът.
— А може би в Бреган Д’аерте ще се намери местенце за някого с твоите умения — подхвърли Кимуриел.
Не смяташе, че ще му е особено трудно да убеди Джарлаксъл — в Подземния мрак събратята му често се съюзяваха с илитиди.
Ихараскрик не отговори веднага, издайнически знак, който не убягна от вниманието на наблюдателния Кимуриел.
— Да не би да си получил по-примамливо предложение? — попита той на глас.
— По-добре би било, ако се държа настрани от събитията и само Кимуриел Облодра знае за присъствието ми.
Отговорът на илитида отпървом обърка елфа и го накара да се зачуди дали пък Ихараскрик не се бои, че останалите от Бреган Д’аерте ще застанат на страната на Ентрери и Нокътя на Шарон, ако се стигне до сблъсък между палача и илитида. Преди обаче да успее да го увери, че подобни притеснения са безпочвени, усети как в съзнанието му се появява образът на висока кристална кула, искряща под слънчевите лъчи, огрели Далабадския оазис.
— Кулите? — попита Кимуриел на глас. — Те са просто физическото въплъщение на Креншинибон.
— Креншинибон — телепатично предадена, думата отекна настойчиво в мислите на Кимуриел.
— Магически предмет — обясни той. — Поредната играчка в колекцията на Джарлаксъл.
— Нищо подобно — възрази Ихараскрик. — Боя се (а и ти би трябвало да тревожиш), че става въпрос за нещо далеч по-сериозно.
Кимуриел присви очи и се съсредоточи върху мислите на илитида, очаквайки те да потвърдят опасенията, които двамата с Рай’ги отдавна хранеха.
— Да проникна в мислите на Джарлаксъл не мога, заради магическата му защита — обясни Ихараскрик.
— Превръзката, която носи на окото си. Благодарение на нея никой магьосник, жрец или псионист не може да проникне в съзнанието му.