— Подобни обикновени защити са безсилни срещу влиянието на Креншинибон — телепатично предаде Ихараскрик.
— Откъде знаеш за него?
— Креншинибон не е загадка за мен и моите събратя. Създаден преди хилядолетия, неговият път неведнъж се е пресичал с нашия — призна Ихараскрик. — Креншинибон ни ненавижда, тъй като ние единствени сме недосегаеми за примамливите му внушения. Единствено нашата забележителна раса притежава нужния самоконтрол, за да надвие жаждата му за абсолютна власт. Но и ти, Кимуриел Облодра, можеш да му се противопоставиш успешно, при това с лекота.
Елфът се замисли за миг над чутото, после обаче осъзна, че според Ихараскрик единствено псионизмът е в състояние да устои на мисловните атаки на Креншинибон, докато превръзката, която Джарлаксъл носеше на окото си, бе надарена с обикновена магия.
— Основното, което Креншинибон атакува, е егото — обясни илитидът. — Заробва жертвите си с обещания за величие и богатства.
— Не се различава особено от елфите на мрака — отвърна Кимуриел, мислейки си за начина, по който Бреган Д’аерте бяха привлекли на своя страна Морик Разбойника.
От гърлото на Ихараскрик се откъсна клокочещ смях.
— И колкото по-амбициозен е онзи, който го владее, толкова по-лесно се оставя да бъде покорен.
— Ами ако е амбициозен и въпреки това — крайно предпазлив? — попита Кимуриел, който никога не бе виждал Джарлаксъл да позволи на амбицията си да надвие съветите на здравия разум — поне до този момент, тъй като отскоро двамата с Рай’ги, както и някои други, бяха започнали да поставят под съмнение решенията на своя лидер.
— Някои от нисшите също са в състояние да устоят на внушенията му — за Ихараскрик, разбра Кимуриел, всеки, който не принадлежеше към расата му или поне не притежаваше псионистки умения, бе „нисше създание“. — Върху паладини и жреци, служещи на добри богове, Креншинибон няма особено влияние, безсилен е и срещу благородни рицари и почтени селяни, ала всички, които жадуват нещо повече (а има ли някой сред нисшите раси, включително и Мрачните, който да не ламти за власт и богатства!), всички, които са готови да мамят и убиват, за да постигнат целта си, всички те рано или късно се улавят в мрежите на кристалния отломък.
Да, това звучеше напълно логично и обясняваше защо Дризт До’Урден и приятелите му бяха отказали да използват силата на отломъка, обясняваше също така и странното поведение на Джарлаксъл и потвърждаваше подозренията на Кимуриел, че Бреган Д’аерте върви в погрешната посока.
— При обичайно стечение на обстоятелствата никога не бих отказал предложение от Бреган Д’аерте — продължи Ихараскрик, когато сметна, че Кимуриел вече е преглътнал чутото. — Ако не друго, ти и твоите достойни за уважение събратя може да бъдете доста забавни, но се боя, че не след дълго всички вие ще бъдете в плен на кристалния отломък.
— И защо подобна възможност притеснява Ихараскрик? Защо да не последваме Креншинибон по пътя, който и собствената ни амбиция ни сочи? — попита Кимуриел, макар да се боеше, че и сам знае отговора.
— Нямам доверие на Мрачните — призна Ихараскрик, — но разбирам стремежите и методите ви достатъчно добре, за да знам, че, заобиколени от човешката паплач, няма нужда да враждуваме помежду си. Не, нямам ви доверие, но и не се боя от вас, защото няма да спечелите нищо от смъртта ми. Нещо повече, вие прекрасно осъзнавате, че съм важна част от могъщо общество и че ако ме убиете, ще си създадете опасен враг.
Кимуриел кимна — Ихараскрик имаше пълно право.
— Подобен здрав разум е напълно чужд на Креншинибон — продължи илитидът. — Жестока, всепоглъщаща напаст, която впримчва в мрежите си всички по своя път и унищожава онези, които не може да контролира.
Бич за дяволите и най-съкровеното желание на всички демони, за него не съществуват никакви закони, а само разруха и хаос. Лолт би го боготворила, ако за разлика от вас, нейните слуги, Креншинибон познаваше и друга цел, освен да помита всичко по пътя си. Креншинибон може да даде много на Бреган Д’аерте — виж само верните роби, които ви осигури, в това число и дъщерята на онзи, когото унищожихте. Ала рано или късно Креншинибон ще ви изостави и ще ви изправи срещу врагове, които ви превъзхождат. Такава е историята на кристалния отломък, повтаряла се отново и отново през столетията. Необузданият му ламтеж за могъщество неизбежно го обрича на смъртоносна пресита.
Кимуриел неволно потръпна при тази мисъл, тъй като и сам виждаше как все още потайните Бреган Д’аерте са на крачка от това да поемат по точно такъв път.