Тримата се спогледаха за миг и избухнаха в смях.
Калимшанските гилдии и разбойнически шайки не се славеха с кой знае каква лоялност.
— Имаш право — призна Трулбюл, — ала все пак си мисля, че тук се крие нещо повече от обикновен вътрешен преврат.
— Мисля, че и двамата сме съгласни с теб — отвърна Липке. — Мечът на Кохрин Соулз сега е притежание на Артемис Ентрери, но ако Ахдания е решила, че е време да си присвои властта над оазиса, би ли се разделила току-така с толкова могъщ предмет? Та нали тъкмо сега е най-уязвима!
— Освен ако не е наела Ентрери да убие баща й, обещавайки му в замяна Нокътя на Шарон — предположи Ролмане, кимайки сякаш току-що хрумналата му идея обясняваше всичко.
— Ако наистина е така, това е най-скъпоплатеното убийство, което Калимшан е виждал от векове — отбеляза Липке.
— Какво тогава? — раздразнено попита Ролмане.
— Басадони — отсече Трулбюл. — Трябва да са били те. Разшириха влиянието си в града и това е поредният им удар, далеч от любопитните очи на съперниците им.
— Остава ни само да се уверим, че не грешим.
Колкото и да не им се искаше, другите двама кимнаха в знак на съгласие.
Джарлаксъл, Кимуриел и Рай’ги се бяха разположили в удобни кресла на втория етаж в кристалната кула.
Магическо огледало, дело на обединените усилия на Рай’ги и Креншинибон, току-що им бе показало целия разговор между тримата съгледвачи, от мига в който уж глупавият, прегърбен дребосък се бе оставил да бъде обран от двамата далабадски стражи.
— Това е напълно неприемливо — осмели се да каже Рай’ги и се обърна към Джарлаксъл. — Посегнахме твърде надалеч и твърде бързо, а това неизменно привлича нежелано внимание.
Кимуриел разбра, че трябва да се намеси.
— Не тук. Не и в кристалното въплъщение на Креншинибон — телепатично предупреди той Рай’ги, ала още докато го правеше, усети как отломъкът се опитва да проникне през мисловната му защита и да нахлуе в съзнанието му.
И тъй като наученото от Ихараскрик бе още съвсем прясно и тъй като все още не искаше Креншинибон да знае, че си има работа с псионист, Кимуриел тутакси замълча.
— Какво възнамеряваш да сториш с тях? — попита Рай’ги, вече по-спокойно, като в същото време хвърли бърз поглед на Кимуриел, в знак че е получил предупреждението му и ще внимава.
— Унищожи ги! — отвърна псионистът вместо Джарлаксъл.
— Ще ги привлечем на своя страна — поправи го наемникът. — Отрядът им наброява двайсет души, които очевидно принадлежат към различни гилдии. Само си помислете какви чудесни шпиони ще станат от тях!
— Прекалено е опасно — възрази Рай’ги.
— Онези, които се подчинят на Креншинибон, ще ни служат — преспокойно отвърна Джарлаксъл. — Онези, които се възпротивят, ще бъдат екзекутирани.
Рай’ги не изглеждаше особено убеден и понечи да каже още нещо, ала Кимуриел сложи ръка на рамото му, в знак да се откаже.
— Ти ли ще се оправиш с тях? — попита Кимуриел. — Или предпочиташ да изпратя войници да ги заловят и да ги изправят пред кристалния отломък?
— Креншинибон може да проникне в съзнанието им и оттук — увери го Джарлаксъл. — Онези, които му се покорят, сами ще се разправят с онези, които откажат.
— А ако онези, които не се подчинят, се окажат по-силни? — не можа да се сдържи Рай’ги, ала този път Кимуриел не само му даде знак да си премълчи, но стана и му кимна да го последва навън.
— Сега, когато всички знаят за настъпилата в Далабад промяна и с очите си могат да видят кристалната кула, за известно време ще ни се наложи да бъдем нащрек — предупреди все пак Кимуриел.
Джарлаксъл кимна:
— Креншинибон винаги е нащрек.
Кимуриел се усмихна, ала в действителност вместо да го успокоят, уверенията на Джарлаксъл само засилваха опасенията му и потвърждаваха онова, което Ихараскрик му бе казал за разрушителната мощ на Креншинибон.
Двамата мрачни елфи излязоха от стаята, оставяйки своя предводител сам с най-новия си съдружник, кристалния отломък.